Алергия към инсекти – доц. д-р Георги Николов,

24

Алергията към инсекти включва различни алергични реакции, настъпващи след ужилване или ухапване от насекоми, контакт с тях или техните отрови, както и след вдишване на частици от насекомите или техни метаболити.

През последните години в световен мащаб се наблюдава съществен ръст на тази алергия.

Според данни от Европа алергията към инсекти се среща при 2% от населението, а в някои страни достига и до 4%. Проблемът с алергичните реакции, възникващи след ужилване от насекоми, е сериозен, поради проявата на анафилактични реакции в 0.8 до 5% от случаите.                                                                                                   По начина на въздействие на човешкия организъм инсектите се разделят на две големи групи:

  • Хапещи насекоми – бълхи, комари, кърлежи и др.

При ухапването насекомото отделя слюнка, която предизвиква зачервяване, подуване и сърбеж на кожата. В повечето случаи ухапването е само болезнено или е съпътствано със сърбеж, но е безобидно, с поява само на локална реакция, която отшумява за няколко дни.

Ухапванията на някои насекоми (комари, кърлежи и др.), освен локалните реакции, крият риск от пренасяне на някои заболявания, т.нар трансмисивни инфекции, като малария, лаймска болест и др.

  • Жилещи насекоми – главно представители от разред Ципокрили (медоносна пчела, оси, и стършели).

Пчелите, осите, стършелите и другите жилещи насекоми са снабдени с жилещ апарат като средство за самозащита. Чрез жилото по време на ужилване в организма на човек се инжектира специфична отрова, която предизвиква ред токсични и имунологични реакции.                                                                                                                  Смъртните случаи след ужилване от насекоми са 3 пъти повече, в сравнение с тези след ухапване от змия.

Тежестта на симптомите след ухапване или ужилване от насекоми варира в зависимост от броя на ухапванията, от индивидуалната чувствителност на всеки отделен човек, както и от това дали той преди това е бил обект на ухапване или ужилване от насекомо от същия вид, т.е дали е сенсибилизиран към отровата на такова насекомо.

За повечето хора ужилването от пчели и оси предизвиква само неудобство и те се възстановяват бързо и без усложнения.                                                                                                                                             При алергия към отровите на тези насекоми или след неколкократни ужилвания, реакциите на организма могат да бъдат по-бурни, дори могат да бъдат и животозастрашаващи.

При диагностиката на инсект алергията се обръща внимание на три основни момента: снемане на подробна алергологична анамнеза, основна клинична характеристика на алергичната реакция и резултатите от специфичните диагностични тестове.

При събиране на данните от анамнезата е необходимо да се изясни какво е насекомото, ужилило пациента и дали реакцията е била алергична или не. Симптоми като уртикария, ангиоедем, бронхоспазъм, говорят за алергични реакции. Определя се тежестта на алергичната реакция, тъй като тя има прогностична стойност. Ако болният съобщава за респираторни или кардиоваскуларни прояви, има голям риск бъдещо ужилване да бъде фатално. Ако съобщава само за локални алергични или системни прояви, вероятността за животозастрашаваща реакция в бъдеще е малка.

Кожно–алергичните проби имат много добра диагностична стойност. У нас се използват алергени от пчелна отрова и алергени от цели инсектни тела на оси и стършели. Извършването им, тяхната интерпретация и евентуалното започване на специфична имунотерапия е задача на специалист-алерголог.

                                                        доц. д-р Георги Николов,

                              Национален център по заразни и паразитни болести, София