Алергия към микрокърлежите в домашния прах

15

доц. д-р Георги Николов е експерт с над 25 години стаж в областта на клиничната алерголагия и имунология.Специалните  интереси : производство на различни алергенни продукти и тяхната стандартизация; in vivo и in vitro методи за диагностициране на IgE – медиирана алергия, както и различни видове алерген-специфична хипосенсибилизация.

                                                                       Специализирал е в Чехия, Австрия и Франция

доц. Николов: „Бронхиалната астма в нейната алергична форма е хронично възпаление на бронхите“…

 Нека най-напред уточним от какво се състои домашния прах?

Домашният прах е многокомпонентна субстанция, характеризираща се с множество източници на алергени: микроскопични акари, т.нар микрокърлежи; текстилни влакна от постелното бельо, меката мебел и килимите; косми, пърхот и ексфолирани клетки от човешка кожа; козина и пърхот от домашни любимци; птичи пера, поленови зърна; плесенни спори и фрагменти от мицел; фрагменти от насекоми; остатъци от храна и др.

Разнообразните алергени от домашния прах се натрупват в матраците, възглавниците,  килимите и други предмети от интериора. Поради малкия си размер, те лесно попадат във въздуха на помещението и могат да останат продължително време там, преди спонтанно да се утаят. Така алергените от домашния прах проникват в човешкия организъм предимно през дихателната система и при  25 – 30% от пациентите с алергия се открива именно сенсибилизация към домашния прах и най-вече към основните представители на микрокърлежите в него – Dermatophagoides pteronyssinus и Dermatophagoides farinae.

Самите тела на микрокърлежите не притежават алергенни свойства, а източници на алергени са техните малки фрагменти и ларви и най-вече фекалните им частици, като основни продукти на тяхната обмяна. На ден всеки кърлеж произвежда до 20 фекални частици с размер от 10-40 микрона, които лесно се издигат във въздуха. От тях до днес са изолирани повече от 30 алергенни молекули, представени главно от храносмилателните ензими на микрокърлежите. Те са водоразтворими и проникват бързо през мукозните повърхности и други течности на организма.

 Кои са клиничните прояви на този тип алергия?

 Клинично алергията към микрокърлежите в домашния прах се проявява като: целогодишен алергичен ринит; алергичен конюнктивит; бронхиална астма или атопичен дерматит.

Алергичният ринит е хронично възпаление на носната лигавица, дължащо се на алергична реакция от бърз тип на организма след среща със специфична алергенна молекула, към която пациентът е сенсибилизиран. Заболяването се проявява с комплекс от симптоми:

  • обилно отделяне на воднист секрет от носа;
  • пристъпи на кихане, често сутрин;
  • назална конгестия;
  • сърбеж в носа, назофаринкса или небцето;
  • суха кашлица.

Чести неспецифични симптоми на заболяването са: главоболие; лесна уморяемост; нарушение в концентрацията; раздразнителност; лош сън; депресивно настроение; понякога гадене от поглъщане на обилните секрети.

Алергичният ринит може да съществува като самостоятелно заболяване или да започне едновременно с бронхиална астма. Тези две патологии имат доказана тясна връзка, тъй като са прояви на заболяване на единния дихателен път.

 Какво е характерно за алергичната форма на бронхиалната астма при алергия от микрокърлежи?

 Бронхиалната астма в нейната алергична форма е хронично възпаление на бронхите, проявяващо се със спазъм, оток на лигавицата, повишена секреция на слуз и бронхиална обструкция, в отговор на алергична реакция след въздействие на специфичен алерген.

Симптомите се проявяват целогодишно, по-често през нощта или рано сутрин, и включват:
• усещане за тежест в гърдите;

  • пароксизмално хриптене с удължен експириум и свиркащи хрипове;
  • слузна секреция;
  • непродуктивна кашлица.

 Кои са проявите на алергичния конюнктивит?

 Конюнктивитът, дължащ се на алергия към микрокърлежи протича с: подути клепачи; усещане за пясък в очите; сърбеж; зачервяване и подуване на конюнктивата; фотофобия. Обикновено е целогодишен и се развива подостро – с леко дразнене на очите, обикновено с оскъден секрет и сърбеж на клепачите. Често се  съчетава с алергичен ринит, бронхиална астма и/или атопичен дерматит.

Какви възможности дава неспецифичното и специфичното лечение (алергичната ваксинация) на алергията към микрокърлежи?

При неспецифичното (медикаментозно) лечение на алергията към микрокърлежи се използват няколко групи лекарствени средства – перорални и локални антихистамини; кромолини; локални или перорални кортикостероиди; левкотриенови антагонисти и др. Повечето от съвременните препоръки предлагат режимът на лечение да се извършва стъпка по стъпка, в зависимост от вида на заболяването и тежестта му.

При клинично проявена алергия към микрокърлежи в домашния прах в ранна фаза се препоръчва и провеждането на курс на алерген-специфична имунотерапия (алергична ваксинация). Това е единственото, съвременно пагтогенетично лечение на IgE-медиираната алергия, което е в състояние: да предизвика дългосрочна ремисия след провеждане на курс на лечение от 3-5 години; да предотврати прогресирането на алергичния ринит до бронхиална астма; да доведе до намаляване на необходимостта от приема на симптоматични неспецифични антиалергични медикаменти (включително и кортикостероиди) след 1-2 години терапия; и да предотврати разширяване на сенсибилизацията към други алергени.                                                                                                              

                                                               Разговора води: Емил Рафаилов