Алкохол и здраве

33

                                                

За да се разбере механизмът на алкохолното клетъчно увреждане следва да се знаят възможностите на организма за неговото разграждане.

Основният път за изчистване на организма от алкохола се осъществява в черния дроб чрез клетъчната алкохолна дехидрогеназа – генетично детерминиран ензим.

Ензимната ефективност зависи от гена, който я поддържа, тренинга, пола, расата, възрастта. Източните народи имат ниско ниво на алкохолната дехидрогеназа, а при около 50% той почти или напълно липсва. Тези  хора са генетично неподготвени за прием на алкохол.

Разграждането се осъществява етапно като  първата стъпка завършва с деструкцията на алкохола до ацеталдехид – токсичен продукт, който стои в основата на острото и хронично увреждане на черния дроб и останалите органи и системи в организма.

Следващата стъпка се осигурява чрез друг вътреклетъчен ензим- алдехид дехидрогеназата, която  превръща ацеталдехида в ацетат (вече нетоксичен продукт). Последва и неговото окисление до въглероден диоксид и вода, елиминирани лесно от организма.

Когато тази система се окаже недостатъчна за алкохолното отстраняване (прием на масивно количество етанол и/или  при продължителна злоупотреба) се включва друга, вътреклетъчна  ензимна система (МЕОС – микрозомална етанол оксидираща)  и трета- катализата.

С други думи, включва се голям биохимичен потенциал за освобождаване на организма от алкохола.

Неефективният процес на елиминиране причинява нефизиологично клетъчно натрупване,  което резултира в редица вторични увреди

Както се вижда организмът е добре осигурен от интоксикацията на алкохола. Но в определени граници. Световните консенсуси определят допустим прием на чист алкохол 20 -25 гр. за жените и 35 – 40 гр . за мъжете,  4-5 пъти седмично. Задължителни са два  поредни дни без алкохол.

Принципно се определят три степени на чернодробното алкохолно увреждане.     Началото на тази последователност е стеатозата или местният черен дроб. Тя е свързана с разграждането на мастните киселини в чернодробните клетки, а в основата стои неразграденият ацеталдехид (токсичен междинен продукт на алкохола) блокира т.нар. бета – окисление –  основният път за усвояване на мазнините.  Неусвоените се натрупват в клетката и нарушават нейната дейност. Този болестно нарушен процес натрупва свободни радикали, които буквално „задушават“ чернодробните клетки. Чернодробното страдание е налице, но организмът включва компенсаторни механизми за поддържане на „статуквото“ и оплаквания почти липсват.

Когато клетките умират (некроза) от алкохолното токсично въздействие,  се активират други клетки (стелатни), стояли в „ резерв“ до този момент. Те се променят по форма и големина (превръщат се в т.нар. фибробласти) за да запълнят пространството на унищожените. Новите клетъчни структури, обаче, не са функционално годни да вършат многостранната дейност на оригиналите. Настъпва загуба, макар и частична, на нормално действащ паренхим. Сериозно страдащият вече организъм дава определена симптоматика на стеатозния (мастен) хепатит, но и тя все още не е специфична. Увлечени в непреодолимото си желание да пият алкохол потърпевшите не обръщат особено внимание на надвисналата голяма опасност – чернодробната цироза.

Не се ли прекъсне употебата на алкохол (вече много трудно) този процес продължава, функциониращият потенциал на черния дроб намалява, органът изнемогва и въвлича други органи и системи за да отговори на нуждите на организма. В началото частично успява, след което се срива. Настъпва времето на стеатозната (мастна) цироза.

Чернодробната цироза протича в два основни стадия – на компенсация и декомпенсация. Последният  е особено мъчителен и завършва със смърт.

Този път на алкохолно уврежадне е бавен, постепенно прогресиращ и в повечето случаи трудно забелележим, но предполагаем.

Алкохолизмът е болест на мозъка

Мозъчната кора е отговорна за човешкото поведение, включително за социалната и индивидуална, личностна забрана.

Алкохолът освобождава човешките инстинкти, като  влиянието му върху мозъчната дейност се постига главно по два пътя.

Първият се осъществява  чрез т.нар. ендогенни (вътрешни) опиоиди- вещества, които се свързват с многообразието на мозъчни рецептори. Под въздействието на алкохола опиоидите се освобождават от мозъчните неврони (структурни единици от милиарди клетки в мозъка за обработка и предаване на импулси). Дали алкохолът убива мозъчните клетки (почти отречена  хипотеза)  или блокира връзките между тях е обект на научни предположения и спорове. Смята се, че спирането на алкохола възстановява тази сложна комуникация и статутът на клетките се възвръща – частично или напълно.

Вторият път е чрез стимулиране на вътремозъчния допамин  (хормонът на зависимостите) – невротрансмитер, който е отговорен за настроението , достъпността и съдовия тонус.

Проследявайки  биологичните механизми в дълбочина, умереното количество алкохол стимулира рецепторите на гама-аминомаслената киселина (GABA), която е основен потискащ фактор в мозъка. Активирането на тези рецептори задържа  предаването на нервните импулси, което води до отстраняване на неспокойствието и психичното напрежение. При алкохолно предозиране обаче, този механизъм води до депресивни състояния и дори до смъртна опасност.

Трудно е да се установи тънката граница между адекватното и неадекватно поведение  на личността при алкохолно въздействие, тъй като тя, границата, е строго индивидуална и зависи от различни фактори.

Щом говорим за мозъка, не можем да отминем психиката. Въздейства ли алкохолът върху нея?

Според теорията на психоанализа,  психиката е продукт на нервната мозъчна система. Съществува пряка връзка между тях, въпреки че според Зигмунд Фройд при нормална нервна система, може да е налице психическо отклонение.

Какво се случва с човешката психика при алкохолна употреба? Нарушава ли се връзката субективен – обективен свят (душа-тяло).

Малките дози (0,5-1g/I ) потискат частично контрола на мозъчната кора и тревожният и трудно комуникативният  се „социализира“  и  открива скритата и потискана психика на весел човек т.е. достига се до сферата на  неосъзнатите желания.

Високите дози алкохол, обаче, действат потискащо на мозъчната кора и това може да причини блокиране на морални, социални и етични норми.

Следва психологическата алкохолна зависимост. Алкохолиците са емоционално лабилни. Настроението им може да бъде весело, но глуповато шеговито, което лесно преминава в избухливо, агресивно, тиранично. Когато задръжките отпаднат напълно, те стават вулгарно – цинични.

                               Коментар  на проф.Никола Григоров – гастроентеролог

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!