Амблиопия /мързеливо око/ част I-ва

29

Амблиопията или т. нар. “мързеливо око” е социално значимо заболяване, развиващо се в ранна детска възраст, чието навременно лечение е от изключителна важност. Познаването на основните фактори, водещи до развитието му, както и същността на заболяването от педиатри, общопрактукуващи лекари и офталмолози, е в основата на навременното диагностициране и успешното лечение. От същественно значение е и информираността на родителите относно препоръките за провеждане на профилактични прегледи от офталмолог при деца, съответно на възраст между 6 месеца и 1 година, на 3 години и половина и преди започване на училище. По време на тези три прегледа очният лекар изследва различни анатомични и функционални особенности на детското око и зрителната система, които търпят растеж и развитие  основно до 7-8 годишна възраст.

Строго научно амблиопията се дефинира като намаление на най-добре коригираната зрителна острота на едното око поради разстройство на бинокуларното взаимодействие, или на едното или двете очи, в резултат на лишаване от адекватен визуален стимул в периода на зрителна незрялост. Това определение изключва всички случаи на намалено зрение поради органични промени в окото. Критичният период, в който се развива амблиопията е от раждането на детето до 7-8 годишна възраст. В този период действието на един или повече амблиогенни фактори би довело до развитие на заболяването. Де факто “мързеливото око” се развива в следствие на невъзможност за получаване на ясен зрителен образ в ранна детска възраст, когато се развиват зрителните функции, т.е. детето буквално се “учи да вижда”.

Различават се три основни вида амблиопия според причината за развитието й: рефракционна, страбизмена и депривационна.

Рефракционната амблиопия е функционална. Развива се при некоригирана рефрактивна грешка и се дължи на неясния образ, който се получава във фовеята (централната част на ретината, отговорна за форменото зрение). Практически заболяването се развива, когато детето не носи оптичната корекция (очила) от която има нужда, за да вижда ясно. От своя страна рефракционната амблиопия би могла да бъде:

1. Изоаметропична (двуочна) – развива се при високи и средни хиперметропии (далекогледство) (> +4,50дсф.) и по-рядко при високи миопии (късогледство).

2. Меридионална (двуочна) – развива се при наличие на астигматизъм, като най-често се наблюдава при кос астигматизъм (вид астигматизъм, при който градуса на корекцията не е близък до вертикалата или хоризонталата).

3. Анизометропична (едноочна) – развива се при разлика от > +1,00дсф. (за хиперметропия (далекогледство), > 1,50дцил. (за астигматизъм) и > -3,00дсф. (за миопия (късогледство) в рефракцията между двете очи.

Рефракционната амблиопия е най-често срещаната амблиопия, но в същото време и най-трудната за “забелязване” от страна на родителите, тъй като не се наблюдават външни проявления и много често е едностранна (едното око е с нормална зрителна острота). Важно е да се има предвид, че даже и двустранното “мързеливо око”, често се открива късно (в училищна възраст), защото това състояние е вроденно и за децата е трудно, дори невъзможно сами да съобщят, че не виждат добре или “като останалите”. Въпреки високата честота и липсата на външни прояви, които да насочат родителите към проблема, рефракционната амблиопия е най-благоприятна за лечение, тъй като то се извършва изключително и само консервативно (не се налага хирургична намеса) и при диагностициране на състоянието в предучилищна възраст има успеваемост близка до 100%.

Страбизмената (дължаща се на кривогледство) амблиопия също е функционална и почти винаги едностранна (засяга се отклоненото око). Представлява сензорен адаптационен механизъм за избягване на диплопията (двойно виждане) и конфузията (възприемането на два различни образа насложени един върху друг), чрез супресия (подтискане на образа получаван от отклоненото око на ниво ЦНС (централна нервна система) на засегнатото око. Причината за развитието на този вид амблиопия най-често се забелязва от родителите бързо след появата на кривогледството. Възможно е страбизма да се комбинира с рефрактивна грешка, най-често далекогледство. Тези деца в повечето случаи биват консултирани с очен лекар в достатъчно ранна детска възраст, като това предоплага и добър успех от лечението, което може да бъде хирургично или комбинирано с консервативно. Важно е да се отбележи, че е възможно да е наличен и микрострабизъм (кривогледство с много малък ъгъл на отклонение), който не е видим и може да бъде пропуснат от родителите, при условие, че не са извършени препоръчителните профилактични прегледи на гореспоменатите етапи.

Депривационата амблиопия е структурна амблиопия и се развива, когато е налична механична пречка светлината да достигне до фовеята (централната част на ретината, отговорна за форменото зрение) – или по-кратко казано при непрозрачни очни среди. В детска възраст причината най-често е вродена или травматична катаракта (перде) и птоза (спадане) на горния клепач. Но би могла да бъде и последствие на неправилно лекувана или не добре проследявана рефракционна или страбизмена амблиопия – т.нар. оклузионна амблиопия (консервативен начин за лечение на “мързеливото око”). Лечението на този вид амблиопия е почти изклюително и само първо хирургично, а в последствие и консервативно и е важно да бъде извършено възможно най-скоро след появата на амблиогенния фактор, защото този вид амблиопия в повечето случай е “тежка” и трудно се поддава на лечение, особенно при персистиране на състоянието водещо до появата й. Отново от изключителна важност е профилактиката на зрението в детска възраст. За щастие в световен мащаб този вид се среща най-рядко и сравнителнно “лесно” подлежащия амблиогенен фактор се забелязва от родителите.

д-р Стела Дикова – офталмолог