Аневризма на периферните артерии

26

Артериалната аневризма представлява разширение на артерията което обхваща всички слоеве на артериалната стена и най-често обхваща илиячните артерии и артериите на долните крайници. Според формата си аневризмите се разделят на сакциформени (торбовидни) и фузиформени (вретеновидни). Сакциформените аневризми по-често засягат мозъчните артерии, а фузиформените-периферните артерии. Има и една друга категория наречени лъжливи аневризми. Те се образуват при частично разкъсване на артерията, вследствие на травми или манипулации. При тях става изтичане на кръв извън съда с формиране на пулсиращ хематом, чиято стена е образувана от съединителна тъкан. Лъжливите аневризми обикновено са сакциформени.

Причини за появата на периферните артериални аневризми са вродени дефекти или възпалителни процеси на съдовата стена и атеросклерозата. Рискови фактори за развитието й са тютюнопушенето, диабет, високото кръвно налягане, както и повишените нива на холестерол и триглицериди кръвта. Лъжливите аневризми се появяват след травма, хирургични интервенции или манипулации.

Най-честата локализация на периферните аневризма е на задколянната артерия (арт. Поплитея)- 40% от случаите, често е двустранна и/или се среща в комбинация с аортна аневризма или аневризма на бедрените артерии.

Аневризмите нерядко са безсимптомни и в много случаи се откриват случайно при преглед за изясняване на друго заболяване (болки в коляното или подбедриците и стъпалата). Най-често пациентите усещат болка в подбедриците, дължаща се на притискане на нервите в задколянната ямка или поява на ДВТ (дълбока венозна тромбоза) при притискане на вена Поплитея, както и наличие на пулсираща подутина зад коляното. При откъсване на тромб (с последващо артериално запушване) е възможно възникването на внезапно настъпили оплаквания като, нарушения в кръвообръщението на краката.

Втора по честота локализация е на ниво бедрени артерии. Характеризира се с пулсираща подутина в слабинната област и с болка при притискане на бедрения нерв или ДВТ при притискане на бедрените вени.

Илиячните аневризми най-често са съпроводени с аневризма на Аортата.                Успехът при лечението на аневризмите зависи от превенцията и ранната диагностика. Превантивни мерки са избягване на тютюнопушенето, намалена консумация на животински мазнини, поддържане на нормално телесно тегло, контрол на диабет и кръвното налягане.

Ранната диагностика е от съществено значение за успешното лечение на аневризмите на периферните артерии. Колкото по-рано се диагностицира и колкото е по-малка аневризмата, толкова по-малко травматична и с по-къса продължителност е оперативната интервенция. Съответно и рискът от постоперативни усложнения е по-малък.                                                                                                            Диагностични методи за изследване са ултразвуковата диагностика, периферната ангиорафия и СТ ангиография.

При наличие на периферни аневризми, задължително се проверява за наличието на аневризми на аортата и илиячните артерии.

Усложненията на нелекуваните периферни аневризми, освен ДВТ и болка, могат да доведат до загуба на живота или на крайник. Поради разширението на артериите и завихрения кръвоток в тях се образуват тромби, които при откъсване се поемат от кръвния ток и водят до емболии. Опасно, животозастрашаващо усложнение е руптурата (разкъсване) на аневризмата с мощна хеморагия.

Лечението на периферните аневризми е оперативно-класическа отворена операция.   Аневризмата се отстранява, а кръвотока се възстановява чрез поставяне на съдова протеза (изкуствен кръвоносен съд).

                   Автор: д-р Милан Цеков – съдов хирург