Антитромбозна терапия – доц. Пламен Петровски

45

Проблемът с антитромбозната терапия е бил и продължава да бъде актуален в съвременната медицина. Той обхваща специализиран подход в такива важни специалности като кардиология, неврология, пулмология, съдова хирургия, ангиология и много спешни състояния във вътрешната медицина. Принципите и режимите на антитромбозна терапия подлежат на непрекъснато динамично развитие и актуализация. Достатъчно е да споменем такива социално-значими заболявания като: остър миокарден инфаркт с или без коронарно стентиране, остър исхемичен инсулт, белодробен тромбемболизъм, дълбока венозна тромбоза, за да изтъкнем важното значение на антитромботиците за лечението и профилактиката на тези състояния. Необходимо е и да споменем, че принципите за употреба на тези медикаменти все още не се познават и прилагат правилно както от пациентите, така и в широката здравна мрежа.

Показания за антитромбозна терапия

За правилното разбиране на избора на даден медикамент и режима на прилагане е необходимо да се знаят нозологичните единици, които подлежат на такава терапия.

  • остър инфаркт на миокарда с или без стентиране- фибринолитици и антиагреганти
  • остър исхемичен мозъчен инсулт- фибринолитици
  • предсърдно мъждене- пристъпно или перманентно- орални антикоагуланти (директни и индиректни) , орални фибринолитици
  • дълбока венозна тромбоза- орални антикоагуланти
  • артериална тромбоза- антиагреганти
  • белодробна тромбемболия- орални антикоагуланти , венозни тромболитици (при остра , масивна БТЕ)

Накратко казано- венозна тромбоза- антикоагуланти, артериална тромбоза- антиагреганти

В последните няколко години се отбелязаха успехи и нововъведения в употребата на антитромботиците при следните клинични състояния:

  1. локална и системна фибринолиза при остри исхемични инсулти
  2. двойна антиагрегантна терапия при коронарно стентиране
  3. въвеждане на нови орални антикоагуланти при пациенти с предсърдно мъждене и висок инсултен риск
  4. приложение на орални антикоагуланти при дълбока венозна тромбоза
  5. директни орални антикоагуланти при белодробен тромбемболизъм

Всяко едно от тези състояния изисква прецизна диагноза и стриктен протокол за приложение на антитромбозната терапия. При прилагането на този вид терапия е необходимо отчитането на стриктен баланс между тромботичен и хеморагичен риск. Разработени са прецизни скали и съвкупност от показатели за оценка на риска. Преценката за прилагане на тези терапии, особено в острите състояния, е предмет на експертни решения и е желателно те да се прилагат в квалифицирани лечебни заведения, където могат да се посрещнат и съответни усложнения. Самолечението, например замяна на антикоагуланти с антиагреганти , не се препоръчва и може да доведе до сериозни усложнения.

В много клинични ситуации са налице повече от едно състояние, изискващо антитромбозна терапия. Комбинирането на 2 или 3 медикамента е предмет на експертно решение. Понастоящем клиницистите разполагат с прецизно разработени ръководни документи за прилагане на антитромботици, които трябва коректно да се спазват. Трябва да се подчертае , че терапевтичните схеми при лечение и профилактика съществено се различават. Съществен е и проблемът за преминаване от един на друг вид антитромбозна терапия, когато по една или друга причина пациентът подлежи на оперативна интервенция. Решението е експертно и строго зависи от вида подлежаща антитромбозна терапия. Новите директни антикоагуланти, за разлика от витамин К антагонистите и антиагрегантите имат кратък биологичен полуживот и не изискват временно преминаване на директен антикоагулант за периода на оперативното лечение. При възникване на хеморагични усложнения също съществуват писани правила, които стриктно се спазват в големите терапевтични центрове.

Извод: никога не предприемайте сами антитромбозна терапия!….

                                                                          Коментар на доц. Пламен Петровски

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!