Атопичен дерматит

46

Атопичният дерматит или ендогенна екзема е възпалителна, сърбяща, хронична или хронично-рецидивираща дерматоза, с характерна сухота на кожата и нарушена епидермална бариера. Той е често срещано заболяване, което според различните автори засяга между 15 и 30% от детската популация и между 2 и 10% от възрастните, като най-засегнати са децата в ранна детска възраст. Започнало веднъж заболяването показва тенденция за повторна поява по кожата след първия пристъп и протича с периоди на обостряне и затихване.  В повечето от случаите то се подобрява с напредване на възрастта. Само в относително малък процент от случаите продължава и в зряла възраст. До 80% от пациентите с атопичен дерматит с течение на времето развиват алергичен ринит или астма.

Атопичният дерматит е генетично обусловено заболяване. Той се среща най-често при хора с бели кожи, руси коси и светли очи – т.нар. „атопици“. Атопичната предизпозиция освен промени по кожата може да включва  и  изяви от страна на дихателната, храносмилателната и нервната системи, проявяващи се в бронхиална астма, алергичен ринит (сенна хрема), запек, главоболие и характерна промяна в емоционалните реакции на засегнатия индивид.

Причини. Факторите, които водят до възникване на атопичен дерматит, не са напълно изяснени. Безспорен е наследственият фактор, който определя по-високия риск от поява на атопичен дерматит при деца, чиито родители страдат от заболяването или имат сенна хрема, или бронхиална астма.

Симптоми. Основните белези на атопичния дерматит са сухотата на кожата, интензивният сърбеж и подчертаната кожна реактивност към вече изброените външни фактори. Тези агенти предизвикват поява на обриви, които са локализирани по лицето, шията и сгъвните повърхности на крайниците.  Сърбежът продължава през целия ден и става особено интензивен във вечерните часове на денонощието, и е водещ симптом на заболяването. Промените по кожата при атопичния дерматит могат да варират в много широки граници и е редно да бъдат оценени от опитен дерматолог, тъй като често сърбящи кожни изменения възникват в рамките на други заболявания. Морфологията и локализацията на обривите се променят в зависимост от възрастта на пациента.

В ранна детска възраст започва около 3-ия месец. Обривът е най-често симетричен и ангажира кожата на лицето и по-точно страничните части на бузите. Проявява се със зачервяване, пъпки с мехурчета на върха, подмокряне, следи от разчесване, корички. В зоната под пелените (памперсите) обикновено няма обрив.

В детска възраст са най-често гънките, гърба на дланите, клепачи и шията. Тук преобладават зачервяване, залющване, загрубяла кожа. Разчесванията говорят за сърбеж. Наблюдава се изразена сухота на кожата.

В юношеска и зряла възраст е типично засягането на определени кожни участъци – клепачи, длани, рамене, гръден кош, гънки, на фона на генерализирана кожна сухота. Единични екземни плаки могат да се появят и по други участъци на кожата.

Диагноза. Диагнозата е свързана с внимателен клиничен преглед и задълбочена анамнеза на заболяването. Изследванията имат малко значение при поставянето на диагнозата. Ето защо навременната консултация с дерматолог е от съществено значение за започване на лечение и намаляването на риска от поява на усложнения.

Лечение. Eмолиентите (омазняващи средства) са част от основната терапевтична стратегия при пациенти с АД. Те се използват не само за симптоматично лечение, но и за етиологично – като средства укрепващи кожната бариера. Директното и самостоятелно прилагане на емолиенти върху силно възпалена кожа не е препоръчително. Първо трябва да се третира рецидива с локални и/или системни лекарства. В тази фаза емолиентите само допълват медикаментозната терапия. Използването само на емолиенти в острия стадий крие риск за дисеминация на бактериални или вирусни инфекции(чести при атопици).

В периодите на обостряне се прилагат противовъзпалителни медикаменти за локално приложение – кортикостероиди, калциневринови инхибитори паралелно с антибактериални средства. Те се прилагат за кратко до овладяване на острите инциденти.

При по-тежки случаи се налага включване на системни медикаменти като антибиотици, антихистамини, имуномодулираши средства. При хронични случаи може да се включи селективна фототерапия.

Изключително ефективна за лечението на атопичния дерматит са явява високопланинската климатотерапия. Установено е, че под въздействие на комплекса от климатичните фактори на високата планина рецидивите при пациентите стават по-кратки и леки, а свободните периоди – по-дълги.

Значение се отдава и на подходящия хигиенен и хранителен режим, изграждане на навици за достатъчно движение, сън и фотозащита.

В последните години се организират и обучителни програми – училища за пациенти и родители на болни от АД, които са от полза за пациентите и родителите им.

                                                                       Коментар  на  д-р Ася Николова

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!