Уважаеми читатели,
поех пред вас ангажимента да ви запозная с основните проблеми, разглеждани на Европейския и световен конгрес по кардиология в Париж-2019г. Досега се спряхме на хроничните коронарни синдроми, дислипидемиите и захарния диабет. Четвъртата по ред, но не и по значение тема е острият белодробен тромбемболизъм. Това е третата по честота съдова болест (след миокардния инфаркт и инсулта). Възниква в около 100 случая на 100 000 население в развитите страни, но често остава недиагностицирана и е най-честата причина (когато става дума за масивна форма) за вътреболнична смъртност. В препоръките за диагноза и лечение на белодробния тромбемболизъм (БТЕ) се обръща особено внимание на рисковите фактори, които се разделят на големи: – фрактура на долен крайник – хоспитализация за сърдечна недостатъчност или предсърдно мъждене в предходни три месеца – смяна на тазобедрена или коленна става – множествена травма – миокарден инфаркт в предходните 3 месеца – предишен венозен тромбемболизъм – увреждане на гръбначния стълб
средно големи: – артроскопска хирургия на колян – автоимунни заболявания – кръвопреливания – централни венозни пътища – интравенозни катетри и електроди – химиотерапия – застойна сърдечна недостатъчност или дихателна недостатъчност – агенти, стимулиращи еритропоезата – хормонална заместителна терапия – ин витро фертилизация – орална контрецептивна терапия – постпартален период – различни инфекции (пневмония, УТИ, СПИН) – болест на Крон или ХУХК – ракови заболявания с метастази – повърхностна венозна тромбоза – тромбофилия
малки рискови фактори : – залежаване за повече от 3 дни – захарен диабет – артериална хипертония – имобилизация в седяща позиция ( в кола или самолет) – напреднала възраст – лапароскопска хирургия – наднормено тегло – бременност – варикозни вени
Диагнозата на БТЕ се поставя въз основа на 4 вида критерии:
- Клинични критерии- те не са специфични за заболяването. клинично подозрение съществува при диспнея, пресинкоп или синкоп, кръвохрак. Важна е анамнезата за рискови фактори, като трябва да се знае, че в до 40% от случаите такива може да липсват.
- Оценка за клинична вероятност по Женевските критерии, включващи клинични, хемодинамични и анамнестични данни
- Тестуване на Д-димера – ниско или нормално ниво на Д-димера практически изключва БТЕ. Високите нива, обаче не са специфични за заболяването и тогава при клинична суспекция се налагат други дизгностични методи
- Образна диагностика на БТЕ. По значимост методите за диагностика на БТЕ се подреждат , както следва: а. Компютър- томографска пулмоангиография- златен стандарт с най-голяма диагностична стойност б. V/Q скен – оценява отношението между вентилация и перфузия на белите дробове в. Пулмоангиография- класическа катетеризация с контраст г. Ехокардиография- много добър неинвазивен метод , изискващ експертиза в изследване на дясното сърце
Освен прецизна диагноза, при БТЕ се изисква оценка на тежестта и рискова стратификация за ранна смърт. Как се оценява тежестта на БТЕ по рискови критерии: Възраст – 1т. за възраст над 80г. Мъжки пол. – 0, Рак- 1т. , хронична СН- 1т., Пулс над 110- 1т, систолно АН- 1т., кислородна сатурация <90%- 1т. , Ако общият сбор е 0 точки, 30 дневния смъртен риск е 1%, ако е над 1 точка, този риск е > 10% . Съществуват много новости в лечението на БТЕ. Те се въвеждат непрекъснато по етапите на етиологичната и патофизиологичната терапия. Най-общо лечението в зависимост от формата на БТЕ се състои в:
- Хемодинамична и респираторна поддръжка
- Антикоагулация
- Реперфузионна терапия
- Вена кава филтри
- Хронична терапия и и вторична превенция
Най-общо новостите при БТЕ са свързани с оценката на риска и новите диагностични и терапевтични методи. Нов е и комплексният подход, състоящ се във формиране на сърдечни тимове от кардиолози , интензивисти, инвазивни кардиолози за решаване на проблемите във всеки индивидуален случай.
Автор: доц.Пламен Петровски – кардиолог
