проф. Димитър Младенов, уролог: „Крайно време е здравната система да отчита не само количеството, но и качеството на извършената дейност като критерий за заплащането в медицината“.
От какво „боледува“ здравната ни система?
Болестите в медицината са много, разнообразни и понякога трудно се диагностицират. Така е и в цялото здравеопазване – причините за неговото „боледуване“ са комплексни. Това е голяма тема, но ще си позволя да отбележа само няколко факта. На първо място липсва всеобща електронна информационна система. Демографската криза сред населението, специалистите и младите лекари не са за пренебрегване – голяма част от студентите заминават веднага след дипломирането си. От друга страна изградени специалисти с голям практически опит също напускат страната. Въпреки намаляващия брой на населението у нас се изграждат непрекъснато нови болници и университети без предварителна преценка за тяхната необходимост, локализация, профилиране и качество на обучението в тях.
Не на последно място липсват критерии за обективна оценка на качеството на извършената диагностично-лечебна дейност и адекватно заплащане за нея. Това са само малка част от проблемите.
Защо вече повече от 30 г. няма концепция за българското здравеопазване? Според мен няма и да има! Защо? Кой трябва да я изготви?
Човешко е да се греши. Това е недопустимо, а понякога и много опасно, когато грешките са свързани със здравето на човека.
За съжаление много сектори на икономиката у нас се развиват стихийно. Не съществува ясна, дългосрочна и стратегическа визия за бъдещото развитие на страната. Каква ще бъде България след 30-40 години – туристическа дестинация, селскостопанска, аграрно-промишлена или с друга насоченост. Това най-често зависи от личните предпочитания и решения на временни, случайни и понякога некомпетентни хора.
Всичко казано дотук важи и за българското здравеопазване. Държава без инвестиции в добро здравеопазване и образование е обречена на загиване. Досега се смениха няколко здравни системи – всички без успех. Определянето на насоките и начините за осъществяването им трябва да се взимат след широко обсъждане от специалисти и хора, които могат да взимат далновидни решения.
Трябва да доминира медицината в медицината, а не търговията!… Как ще коментирате това?
Търговците не трябва да бъдат допускани в храма на медицината. Въпреки гарантираното „безплатно“ здравеопазване пациентите заплащат в болницата „избор на екип“. От друга страна не трябва да забравяме, че здравето е особен вид стока, която също струва пари. Това не е хляб или сирене в магазина. С него не може и не трябва да се търгува злонамерено. Причината за допълнителното заплащане е недофинансирането на клиничните пътеки. Проблемът е сериозен и свързан с икономиката на страната. За съжаление комерсиализацията в медицината превръща лекаря в рутиниер и той често забравя за професионализма си. От друга страна в редица напреднали страни пациентите едва успяват да се запишат за консултация за след 5-6 месеца, което у нас не е така.
Кой следи, прави ли го, за качеството на медицинската услуга?
Качественото здравеопазване изисква оптимално организирана здравна система, достатъчно финансови средства за профилактика, диагностика и лечение, съвременна медицинска апаратура, добре подготвени специалисти, тясна колаборация между частния бизнес и държавата и адекватно заплащане на медицинския труд. С други думи при липсата на някои от тези компоненти здравеопазването в България е обречено на неуспех. Крайно време е здравната система да отчита не само количеството, но и качеството на извършената дейност като критерий за заплащането в медицината.
Школите в медицината. Има ли ги? Няма ли ги? Защо?
С ръка на сърцето можем да кажем, че здравеопазването в България е на високо ниво. То не отстъпва на това в държавите от Западна Европа. Дори в някои случаи може организационно да го превъзхожда. Нашите лични лекари и специалисти са отлично подготвени, въпреки съществуващите обективни проблеми. Но не трябва да забравяме, че медицината изисква непрекъснато поддържане на знанията в крак с новостите чрез следдипломни курсове, стажове, участия в симпозиуми, конгреси, въвеждане на нови диагностични методи, лечебни тактики и др. Създадените в миналото школи от водещи български преподаватели и специалисти и днес са запазили положителните традиции в отделните специалности. Спазването на основните принципи в медицината в голяма степен помагат на лекарите за своевременно поставяне на диагнозата и лечението на пациентите.
До каква степен българските постижения са измерими с водещия европейски и световен опит. Дайте примери.
Българските постижения в медицината наистина са съизмерими с водещия европейски и световен опит. Ние не отстъпваме на световните постижения. Особено внимание заслужават развитието на новите диагностични и лечебни възможности в различните специалности. Днес ние разполагаме с най-модерна апаратура за образна диагностика, особено при онкологични заболявания, развитие на минимално инвазивните лапароскопски и робот асистирани достъпи в хирургията, урологията, инвазивната кардиология и др. Лазерните технологии се прилагат с успех във всички медицински дейности. Нашите пациенти имат широк достъп до всички съвременни медикаменти за конвенционално и онкологично лечение. Трябва да знаем, че успехът в съвременната медицина зависи до голяма степен от новите технологии и апаратура, което е свързано отново с икономическия потенциал на страната. В този смисъл за съжаление всичко ново идва с известно закъснение у нас, но се внедрява бързо и успешно от българските лекари.
Разговора води: Емил Рафаилов
