“Болести” на здравеопазването

Проф.Христо Цеков, неврохирург: ” Практически  школи   в съвременната медицина няма”

От какво боледува здравната ни система?                                             Здравна система –  това   означава  „ система от  логически свързани  фактори и действия, които имат отношение към опазването на здравето на нацията”. Логически свързаните  дейности означават взаимодействие между :

медицинските кадри /подбор, образование, специализация, социална среда и обществена позиция, заплащане/,  мрежа от здравни заведения и институции /болници, диагностични центрове, лаборатории, центрове за възстановяване, здравни грижи и долекуване след приключване на болничното лечение , експертни комисии и т.н./ производство и разпространение(внос-износ) на  лекарства, апаратура, оборудване, сервиз                                     и организации за  координация и  контрол на  здравните дейности и т.н.

   “Болестта” на здравната система е свързана с липсата  на синхрон  между тези структури и дейности, синхрон, който може да бъде създаден  с  наличието на  здравна стратегия на  обществото, с координация между  частната и държавната здравна дейност, като се използват предимствата на всяка една собственост. На практика всяка от тези дейности се  осъществява отделно за себе си монополизирайки  и политизирайки  своята дейност, което води до бюрокращина, излишна документация, предпоставка за корупция.

Защо вече повече от 30 години няма концепция за българското здравеопазване ?

Защо няма стратегия – много просто, защото някой няма интерес  от това: личност или партия. Липсата на концепция, липсата на цел създава условия за „работа на парче”, което поглъща все повече финанси, а  резултатите стават все по – лоши. Контролът на тази дейност е  от  министерството, т.е. от държавата. Държавата е с  административна импотентност, поради липса на грамотна администрация, а процесът на ограмотяване се бойкотира с чести  политически смени  и  дезорганизация. Отделни  политико-икономически  групировки /персонификацията ни е позната от медиите, но  е тайна за прокуратурата  и съдебните органи/ обсебиха отделните направления в здравеопазването и поставиха под контрол цялото здравеопазване – така се оказа,че в  държавата с най-бедно население медицинските услуги, лекарства и  медицински консумативи са най – скъпи не само  в целия  Европейски съюз, а  и на Балканския  полуостров, което меко казано е тъжно.  Най-скъпи  са както за гражданите на страната, така и най-скъпи  за здравните заведения, което на практика е най-легалния и неконтролируем механизъм за персонално  забогатяване респ. източване на здравната каса, а това е причината да има само една каса, под контрола на политическата власт.

Трябва да доминира медицината  в медицината, а не търговията.

Медицината, както  се доказа е бизнес –  безграничен и  без морални граници, когато няма контрол. Болниците са търговски  дружества, ама не съвсем – събират в едно негативите на търговията и медицината, на частното и държавното. Във всяка болница има правила,  но  общо е правилото, че собственикът /представител   на държавната или частната собственост/ си има  собствени  правила на формиране на доходите, разпределение на печалбата,  закупуването и определянето на цените на медицинските  изделия/услуги, собствените доходи и т.н., което няма нищо общо с декларираните правила  в началото на  наивната ни балканска  демокрация.  Медицинският  персонал си остава  от най-ниско платените, а организаторите на медицинската дейност – от най – добре  платените:  собственици на вериги от заведения и аптеки, летища, производства и какво ли не. Самото здравеопазване  остава,  все още, на  много добро ниво  благодарение  на залязващите  традиции и самоотвержеността на медицинските работници – неща, които са на изчезване. Самото 3-4 кратно увеличение през последните две десетилетия на броя на болниците показва, че има „келепир” в тази дейност, но за кой?  Навсякъде в страната има  непълноценна диагностична  апаратура, болници функциониращи  с дипломите на отдавна пенсионирани  и излезли от строя  медици, лекарствата са в пъти по-скъпи от съседните страни и често възниква недостиг, известна е симбиозата между  държавни и частни болници – навсякъде гъмжи от  потоци пари, а  здравеопазването  остава   недостъпно за  огромни територии от страната. Явно някои   администратори са слепи или неграмотни да направят баланса между  тези процеси.

Кой следи за качеството  на медицинската услуга, прави ли го в действителност?

Контрол може да има за дейности, за които са създадени определени   условия за тяхното изпълнение и има изработени правила за  извършване им. Не  можем да говорим за ефективен  контрол на медицинската дейност,  когато  възнагражденията  на медицинския персонал,  в повечето болници, се формират до голяма степен от  влагането  на определени  консумативи, медикаменти  и  заплащани от пациентите  административни дейности. От друга страна невъзможността при някои пациенти да заплатят необходимите  за лечението им консумативи води до вземането на компромисни решения от лекуващия екип, което води до бъдещи проблеми и неудовлетвореност от  качеството на услугата, както на лекаря, така и на пациента. Голяма част от пациентите постъпват с повече от един медицински проблем, а пътеката  ограничава  лечението в рамките на приемната диагноза.  Така, че до голяма степен качеството  на медицинското обслужване е лимитирано  от фактори, които не зависят от медицинския екип,  но юридически той носи отговорността за крайния резултат.  Не са изработени  и т.н. протоколи, използвани в другите европейски страни, които  определят пълномощията  и стандартизират решенията на  лекаря при различните ситуации. Така, че какъвто и да е административният контролен орган,  той е  принуден  да  търси компромиси   в своята дейност, а това влошава ефективността на контрола и поощрява корупцията.

Школите в медицината. Има ли ги? Няма ли ги ? Защо?

Практически  школи   в съвременната медицина няма.  Технологиите  и познанията  напредват  с такава  скорост, че не е възможно един  лекар,  специалист в своята област, да бъде човекът – оркестър за продължително време. Интернет, многобройни  и достъпни образователни курсове,  внедряването на  нови инструментации, апаратури  и медикаменти диктуват  обучението и развитието на младите лекари. За да бъде  в крак със съвремието  лекарите трябва  да следят развитието на своята специалност, а то не се извършва на едно място и не се ползва единствен информационен източник, както беше в сравнително близкото  минало, когато такова място бе свързано с работата на конкретна личност оглавяваща  колектив, в който има приемственост. Сега изгряват имената на  водещи специалисти за кратко време и за конкретна дейност, но за имена на енциклопедисти в съвременния свят няма място.

До каква степен българските  постижения са измерими с водещия  европейски и световен опит.

За съжаление през последно време скромните постиженията на медицината у нас са предимно с потвърдителен характер. За научни постижения се изисква база, развити  паралелно области имащи  отношение  към медицината, кадри и най-вече   финансиране. Дори да има оригинални идеи, няма  технологичната  и финансова база  за тяхното материализиране. Големи постижения може да имаме в практическо отношение, но не и  в науката без международно  сътрудничество. В международното сътрудничество между научни и финансови институции е  бъдещето на медицинската наука. Пресен пример: разработването  на ваксините  за Ковид вируса от водещите фармацевтични фирми и  скромния опит на нашите вирусолози в това направление.

Стотици млади лекари напуснаха страната. В тяхното обучение  са вложени средства, които няма да се върнат. Кой носи отговорност за това? И още – кой ще ни лекува след 5-10 години ?

Движението на млади хора и специалисти  е неизбежно, то е плод на творческия дух на човека,  но посоките  му се определят от  два основни фактора: материална заинтересованост и възможност за професионално развитие. Обяснимо е, че и двата фактора действат паралелно и  в една посока,но не в интерес на страната ни. Това важи не само за  медиците, но здравеопазването и обучението са основни фактори  за съществуването на едно общество.  За България основния двигател е здравната каса, която автоматично насочва потока от специализанти  и  дейности  там, където има  добре финансираните „пътеки”.  Не добре и неправилно финансирани дейности  водят до оголването  на цели области от жизнено важни  специалисти. Например: през последните 2-3 десетилетия  медицинските сестри са намалели повече от два пъти, а броя на  болниците се е увеличил 3-4 пъти. За какво насищане с персонал може да се говори или за какво здравно обслужване.  Какво ще бъде здравеопазването след 10 – 15 години: такова каквото е сега за северозападната част от  България, ако не настъпи миграционно  запълване на  празните пространства.

Има ли авторитет пред пациентите българския лекар?

      Българският  лекар през последните десетилетия  е на почит само когато е пред леглото на болния или  до операционната маса. При всички останали ситуации той е неглижиран , оплюван, бит, включван в рубрика „убиец”.  Той просто   е  част от ниско платения  обслужващ  персонал, но за съжаление високо образован и квалифициран, което понякога създава неудобства за обществото. За съжаление  единственият на практика критерии за  уважение  си остават  доходите, а в това отношение основната маса български медици остава  извън  долните граници на класациите. Потвърждението е в броя еднопосочни билети  на Терминал 2.

Какви промени  задължително трябва да се направят  в системата на здравеопазването?

Промяната  е  в смяна на модела на финансиране. Не трябва да се вземат  екзотични модели на здравеопазването, а да се копира   работеща система   от европейска страна – изборът е голям.  Нямало пари. Не могат да ме убедят.  Пари няма, тъй като като  някой е премахнал дъното на здравната каса и седи  под нея. А зад  този някой   се е наредила голяма опашка, чак до парламента.

Ако зависи от вас, в рамките на една година, кои три  неща бихте променили радикално?

     На първо място е въвеждането  на граждански, а не на политически  контрол на финансовите  дейности в здравеопазването.  Второ – конкуренция   между здравните заведения. Парадокс – държавата се бори с монопола навсякъде, а само в здравеопазването се бори срещу конкуренцията между болниците. За момента  всичко  в здравеопазването се измерва количествено –брой болници, брой изписани пациенти,  брой реализирани пътеки, респективно  количество приходи. А  за качеството   на отделните здравни заведения  и  при   реализацията на тези пътеки  нито дума. Никой не се интересува от това: как се лекува, с какво се лекува, кой лекува,  а интересът  е   какво  количество „пътеки” се реализират. Имаме много висока детска смъртност и отчайващо ниска продължителност на живота, висока степен на инвалидизация – ето  защо?  Трето – задължително  реално въвеждане на качествени  показатели, което ще доведе до  конкуренция в здравеопазването. Заведения, доказали своята ефективност, ще привличат повече пациенти, други  ще губят пациенти и  съответно позиции на здравния пазар.  Да се откриват нови болници  – няма лошо,  те внасят нови идеи и нови технологии. Но трябва  да се закриват неефективните  такива, което е основна част от проблема. Конкуренцията да реши кои болници да съществуват и кои  да престанат да съществуват, а не да се субсидират по немедицински критерии. Съществуват много болнични заведения, в които нивото на медицинските услуги е на границите на здравия разум и те съществуват заради интереса на  определени личности от неинтелектуалния елит.  Сега всички здравни заведения са като участници в маратон, организиран от държавата – на едни са раздадени маратонки, на други цървули, а трети тичат боси, но на финала  наградите раздава държавата, като условията за финалистите  са еднакви, т.е. проблемът е при  стартирането, разбирай финансирането.

Разговора води: Емил Рафаилов