“Болести” на здравеопазването

д-р Цветеслава Гълъбова: “Нашата здравна система беше поставена на грешна основа още през 2000-та година ….”

От какво „боледува“ здравната ни система?

Краткият отговор е боледува от лобистки интереси и некадърност.

Нашата здравна система беше поставена на грешна основа още през 2000 година и предходните, когато се създаде здравно-осигурителния модели здравеопазването беше поставено на търговска основа. Реши се всички лекари – и болнични, и извънболнични да бъдат търговци. Но не по някакви специални клаузи от Търговския закон, а по общия ред в него. И лекарите станаха зарзаватчии – колкото повече болни „преминат“, т.е. колкото е по-голям оборотът, толкова и печалбата, респ. заплатата на лекаря ще е по-голяма. Печалбата се формира от болест, а не от здраве. Затова и профилактиката е толкова слабо застъпена. Затова и на доболничното лечение не се обръща същото голямо внимание като на болничното. Просто последното носи повече печалба. Затова са и толкова много хоспитализациите у нас, затова се разкриват нови и нови болници. Леглото и оборотът формират печалбата. Това е. Заедно с това болничните мениджъри определят за себе си много високи заплати, в десетки пъти по-високи от работещите в лечебното заведение. Поради което и в частните лечебни заведения има недостиг на кадри.

Защо вече повече от 30г. няма концепция за българското здравеопазване? Според мен няма и да има! Защо? Кой трябва да я изготви?

По причините, с които започнах няма ясна концепция. И по още една причина – няма осъзнаване, но истинско и с последващи действия от това осъзнаване, че образованието и здравеопазването са два основни темела на националната сигурност. Поради липсата на това осъзнаване, всички стратегии и концепции, които се изготвят, не са устойчиви, не се изпълняват от идващите на власт, а те се заемат с тяхната промяна. Ние обичаме светът да започва от нас и слънцето да изгрява заради нас. Това ни е народопсихологическа особеност, която естествено се среща и у техни величества политиците. А те именно са носители и проводници на лобистките интереси, свързани с изключително много пари – близо 6 млрд е вече бюджетът за здравеопазване. Как да ги оставят в ръцете на други, като те могат да топнат пръстче не, ами цяла алчна ръка, в кацата с меда.

Цялостната концепция трябва да се изготви от МС, разбира се от екип подготвени за това хора – медици, икономисти, финансисти, социолози и други експерти, които да могат да формулират ясни цели, начини за постигане, срокове и отговорни за това хора. А политиците трябва да облекат този документ в решение, за което да е ясно, че ще се изпълнява години наред, без значение кой е начело. В настоящия момент много от нещата, отнасящи се до здравеопазването, са залегнали в ПВУ и Европа доста изкъсо ни следи да ги изпълним. Жалкото е, че шансът ни за модерно здравеопазване отново е в ръцете на външни фактори, т.е. липсва обществено и политическо съзнание за важността на този темел на националната сигурност.

Трябва да доминира медицината в медицината, а не търговията!… Как ще коментирате това?

Разбира се, че трябва да доминира медицината. Но, както изясних в началото, търговският принцип беше избран и се наложи. Но не това е водещата причина за липсата на качествено здравеопазване. Частните болници няма как да функционират ако не са търговски дружества . Другите, обаче, е наложително да не са – държавни и общински. Заедно с това от първостепенно значение е да се остойности трудът на медицинските специалисти. Това е основната причина, поради която търговият доминира – никой не знае колко всъщност струва нашият труд. Стойността на клиничните пътеки навремето се определи на принципа кой говори най-високо и иска най-много. И така ред пътеки останаха много зле финансирани – инфекциозни болести, педиатрия и др. А някои специалности изобщо нямат пътеки – психиатрията например. Не са решени проблемите с патоанатомията, съдебната медицина, анестезиологията и др. Когато се случи остойностяването на лекарския труд, „пътечковата „ медицина ще загуби своята актуалност и търговският характер няма да доминира.

Кой следи, прави ли го, за качеството на медицинската услуга?

Контролът за качеството на медицинските услуги е на Изпълнителната агенция Медицински надзор. Но тя не е независима, а е вторичен разпоредител към МЗ. Когато прави своите проверки и има забележки към МЗ, на практика няма как да санкционира своята „шапка“. Много е важно тази агенция да е независима и да може да налага санкции на всички звена по веригата на изпълнение на медицинската услуга. Инструментите за оценка и контрол на качеството в здравеопазването са стандартите по всяка специалност, акредитацията на лечебното заведение и Правилата за добра медицинска практика. Стандартите в много от специалностите паднаха в съда, новите, изготвени от експертите съвети останаха в чекмеджето на г-жа Жени Начева още преди три години и така си отлежават. Правила за добра медицинска практика също нямаме изготвени.  Т.е. има доста работа по създаване на адекватна нормативна база по отношение качеството на медицинските услуги и контрола му.

Школите в медицината. Има ли ги? Няма ли ги? Защо?

Разбира се, че ги има и добре, че ги има. Въпреки всички проблеми в здравеопазването у нас, мога да твърдя, че имаме чудесни лекари и сестри, че имаме блестящи умове /вярно е, че намаляват, защото повечето изтичат навън/, но и сега тук работят всеотдайни медицински специалисти, които създават свои школи и имат последователи. Проблемът отново е свързан с недооценяването на тези специалисти, несъздаването на мотивация да останат у нас, където да се развиват. И това е една от двете основни причини, поради които медицинските специалисти се озовават на терминал 2 – липсата на този втори мотивационен стълб, а именно – шансът за развитие и кариерно израстване. Първият е ниското заплащане на труда.

До каква степен българските постижения са измерими с водещия европейски и световен опит. Дайте примери.

Ще отговоря за моята специалност. В психиатрията има прекрасни лекари, уви, много от тях вече не са в България. Не мога да твърдя, че в сферата на психиатрията науката се развива, както в другите специалности. Имаме своята гордост и международно признание в лицето на проф. Дроздстой Стоянов, който е ръководител на катедрата по психиатрия и медицинска психология в ПУ. Той е от много малкото български психиатри, познати в световната наука, с признание и огромен принос. Освен това е и радетел и наистина работи усърдно за мотивиране на младите хора, избрали нашата професия, да останат в България.  Успява да ги мотивира и с личен пример.

Стотици млади лекари напуснаха страната. В тяхното обучение са вложени средства, които няма да се върнат. Кой носи отговорност за това? И още – кой ще ни лекува след 5 –  10години?

Ще ни лекува този, който преди десет години заяви публично, че „германците правят качествени мерцедеси и ги изнасят, а ние произвеждаме добри лекари и ще ги изнасяме“. Кадровият проблем ще се стовари на главите ни не след 10, а само след 5 години, когато ще видим светлина в тунела, но това ще е светлината от идващия насреща бърз влак. Лекар се изгражда за поне 10-15 години след средното образование, сестра – за поне 5-7 години. Т.е. когато и да започнем сме закъснели. Но трябва да бързаме, защото наистина скоро няма да има кой да ни лекува. В това отношение сме в катастрофа, а не пред такава. Същото като с демографския проблем, за който говорим срамежливо и в бъдеще време. Не, ние сме на ръба на пропастта и с единия крак сме във въздуха.

Има ли авторитет пред пациентите българският лекар?

Не особено, като се вижда как агресират разни маргинали и психопати срещу лекари. И след това като прочете човек коментарите в социалните мрежи, където най-малкото е „заслужават си го“, „мафия в бели престилки“ и т.н. Но, за какъв авторитет да говорим, когато преди години един позабравен републиканец за България, а иначе физкултурник –  апартаментчик от сой, който се полива със студена вода в името на „АУТИЗМА“ /човечецът не знае, че има и дума алтруизъм/, от трибуната на Парламента нарече лекари „убийци в бели престилки“. Е, после се оказа, че тези колеги нямат вина, даже осъдиха Прокуратурата, платихме им всички ние, защото у нас няма регресен иск. Но апартаментчика не се извини, да не говорим, че не бръкна в отънелия си от закупуване на апартамент с персонален асансьор джоб да плати за развързания си език.

Какви промени задължително трябва да се направят в системата на здравеопазването?

Краткият отговор е много сериозни. В началото вече уточних, че първото е осъзнаването, че здравеопазването и образованието са темели на националната сигурност. Това са две силно консервативни системи, които не търпят резки движения и дълбоки промени в кратък срок. Трябва да се приеме единна концепция, изготвена от компетентни хора и тя да бъде устойчива във времето. За дълбока и сериозна реформа в една социална сфера са нужни поне 10-15 години, през които всеки нов управник трябва да е задължен да я изпълнява, а не да смята, че слънцето изгрява заради него.

Ако зависи от вас, в рамките на една година, кои са трите неща, които радикално бихте променили?

Първо ще се заема с остойностяване на труда на медицинските специалисти.         След това ще отнема търговския статут на държавните и общинските болници.            И на трето място ще въведа задължителен минимум на заплащане в болниците от порядъка на 2 хиляди лева за санитар, 3500 лева за сестра, 4500 лева за начинаещ лекар, 7000 лева за началник на отделение и 10000 за началник клиника или директор. За държавните и общинските болници това ще е задължение на МЗ да осигури парите за заплати, а за частните този минимум също ще е задължителен, но ще е грижа на мениджмънта.                                                                                                     Има и четвърто – ще улесня достъпа до специализация на лекарите и медицинските сестри. И така ще ги мотивирам – чрез заплати и специализация, да останат у нас.

Разговора води: Емил Рафаилов