Болков синдром при съдовите заболявания
Хроничната артериална недостатъчност на крайника (ХАНК) се проявява основно с чувство на изтръпване на краката, болка и схващане в подбедрената и в бедрената мускулатура при физическо натоварване. (Клаудикацио интермитенс). Обикновено пациентът изминава определено разстояние до появата на болка и схващане в мускулите, след което спира за почивка. Това разстояние се нарича клаудикационно разстояние. То намалява прогресивно във времето, до появата на постоянна болка в крайника при покой.
Острата артериална недостатъчност на крайника (ОАНК) се характеризира с рязка болка и изстиване на крайника. За разлика от болката при ХАНК, болката при ОАНК, не намалява и не изчезва в покой и е с постоянен характер, като в последния стадии на заболяването не се повлиява дори и от опиоидни аналгетици.
Артериалната аневризма най-често обхваща илиячните артерии и задколенните артери. Аневризмите нерядко са безсимптомни и в много случаи се откриват случайно при преглед за изясняване на друго заболяване (болки в коляното или подбедриците и стъпалата). Пациентите усещат болка в подбедриците, дължаща се на притискане на нервите в задколянната ямка, както и наличие на пулсираща подутина зад коляното. При откъсване на тромб (с последващо артериално запушване) се появява клиничната картина на ОАНК.
Хроничната венозна недостатъчност на крайника (ХВН), най-често се характеризира с появата на разширени вени. Самите разширени вени не болят. Най-често пациентите се оплакват от чувство на тежест и тъпа болка, засилващи се през летните месеци.
Към острите венозни заболявания спадат дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) и повърхностния тромбофлебит (ПТФ). ДВТ клинично се проявява с тъпа болка и чувство на тежест в засегнатия крайник. Повърхностният тромбофлебит се характеризира с рязка поява на болезнено, шнуровидно уплътнение със зачервяване по хода на засегнатата вена. Болката се дължи не толкова на засегнатата вена, колкото на засегнатите от ПТФ кожа и перивенозна тъкан.
Перфорантните вени свързват дълбоката и повърхностната венозни системи. Тяхното възпаление и тромбоза се характеризират с локална, рязко настъпила болка, описана от пациентите като „удар от камък“ в подбедрицата.
Заболяванията на лимфната система рядко се характеризират с появата на болка. Лимфангитът е възпаление на лимфните съдове. При ретикуларният лимфангит се установява мрежовидно и леко болезнено зачервяване на кожата. От първичното огнище започват нежни червени ивици, които се насочват към регионалните лимфни възли. При стволовият лимфангит инфекцията навлиза в дълбочина и обхваща големите лимфни съдове, те набъбват, зачервяват се, стават болезнени и видими в кожата и подкожието като червен шнур по дължината на засегнатия крайник. Регионалните лимфни възли могат да бъдат леко увеличени и болезнени – регионален лимфаденит.
Автор: д-р Милан Цеков, съдов хирург
