Бъбречната колика е състояние, което се наблюдава при преминаване на конкре мент от бъбречното легенче по хода на пикочопровода т.нар уретер. Болката е силна с коликообразен характер започваща от поясната област отзад и излъчваща се по хода на уретера към пъпа, пикочния мехур и половите органи. Често се придружава и от съпътстващи симптоми като гадене, повръщане чести позиви за уриниране понякога дори и кръв в урината. Местоположението и силата на болката са свързани с позицията на камъка в пикочните пътища. Силата на болката е свързана със степента на обструкция, наличието на спазъм на уретера и наличието на съпътстваща инфекция.
По хода на уретера се наблюдават три физиологични стеснения пиело- уретералния сегмент, при кръстосването с илиачната артерия и уретеро-везикалното съединение.
Обструкцията в пиело-уретералния сегмент се характеризира с болка в хълбока често без излъчване към слабините и възниква вследствие раздуването на бъбречната капсула. Камъните заседнали в средната част на уретера се характеризират с коликообразна болка в хълбока и долната част на корема по хода му с излъчване към тестисите или областта на вулвата при жените. Обикновено е налице и интензивно гадене със или без повръщане.
Конкрементите заседнали в уретеро-везикалното съединение също могат да причинят дразнещи симптоми на уриниране, като чести позиви и дизурия, наподобявайки на цистит или уретрит.
Попаднали в пикочния мехур конкрементите обикновено са асимптоматични и се отделят сравнително лесно по време на уриниране. Рядко пациентите съобщават за преходна задръжка на урината ,която се среща по-често при мъже в напреднала възраст.
Диагнозата се поставя сравнително лесно основно с абдоминална ехография, която изобразява конкремента и налични усложнения, ако има такива – хидронефроза, хидроуретер, пиелонефрит, абсцеси. Ползва се още обзорна абдоминална рентгенография, която показва калциевите и магнезиево-амониево фосфатни (струвитни) конкременти, които са рентгенопозитивни. Уратните – пикочнокиселинните конкременти са рентгено-негативни и в тези случаи е уместна компютърната томография .
Поради многообразието от симптоми и чести при наличие и на други хронични болки от страна на пациента често свързани с кръста е важно да се направи диференциална диагноза с пиелонефрит, остър панкреатит, холецистит, остър апендицит, извънматочна бременност, овариална кистоза и др. Понякога в хода на лечението пациентът спира да изпитва болка и остава с усещането, че проблемът е отминал. Освен ако спонтанно не е елиминирал конкремента това не значи ,че с бъбрека няма проблем. В тези случаи когато движението на конкремента се преустанови и хидростатичното налягане в кухинната система на бъбрека се изравни с това на кръвта, която се филтрира през бъбречните гломерули то и бъбрека спира да функционира. Продължителната обструкция на бъбрека води до необратими промени с редукция на паренхима и последваща загуба на нормална функция.
Лечението при бъбречна колика е насочено към овладяване на болката, отстраняване на обструкцията и възстановяване на бъбречната функция, овладяване на инфекцията на бъбреците и пикочните пътища.
Основно се прилагат две групи медикаменти аналгетици и спазмолитици. Спазмолитичното лечение трябва да се прилага през целия период независимо от това дали пациентът има някакви симптоми . От друга страна копирането на болката с аналгетици е от съществено значение не само за комфорта на пациента, но и поради факта че тя причинява спазъм на гладката мускулатура на уретера, което възпрепятства миграцията на конкремента .
Ако конкрементът не се елиминира спонтанно до няколко дни и особено при наличие на инфекция и/или предварително увредена бъбречна функция е уместно хоспитализация и оперативно лечение с цел дезобструкция на бъбрека.
Съвременните методи на лечение са изключително щадящи пациента и с кратък болничен престой .
Най- често прилагания метод е т.нар уретероскопия ,при която с помощта на уретероскоп се достига до нивото на обструкция и под визуален контрол конкремента се дефрагментира с лазерно влакно. Съществуват и други методи на лечение като екстракорпоралната литотрипсия и нефролапаксията. Изборът се определя от локализацията на конкремента по хода на пикочотделителната система, неговата големина и общото състояние на пациента.
Специфичната профилактика по отношение на бъбречнокаменната болест се определя в зависимост от вида на конкрементите и метаболизма на човека. Най общо се разделя на – лекарствена и диетична. Първата група има за цел да промени киселинността на урината в алкално направление и да намали повърхностното съпротивление на конкремента, способстващо неговата по- лесна дезинтеграция. Диетичната се определя предимно от химичния състав, но като цяло се препоръчва повишен прием на течности.
Автор: д-р Светлин Златев, уролог
