Бъбречна колика

25

Бъбречната колика е състояние, което се наблюдава при преминаване на  конкре мент от бъбречното легенче по хода на пикочопровода т.нар уретер. Болката е силна с коликообразен характер   започваща от поясната област отзад  и излъчваща се по хода на уретера към пъпа, пикочния мехур  и половите органи. Често се придружава и от съпътстващи симптоми като гадене, повръщане  чести позиви за уриниране понякога дори и кръв в урината.                                                                                                      Местоположението и силата на болката са свързани с позицията на камъка в пикочните пътища. Силата на болката е свързана със степента на обструкция, наличието на спазъм на уретера и наличието на съпътстваща инфекция.

По хода на уретера се наблюдават три физиологични стеснения  пиело- уретералния сегмент, при кръстосването с илиачната артерия и уретеро-везикалното съединение. 

Обструкцията в пиело-уретералния сегмент  се характеризира с болка в хълбока често без излъчване към слабините и възниква вследствие  раздуването на бъбречната капсула. Камъните заседнали в средната част на уретера се характеризират с коликообразна болка в хълбока и долната част на корема по хода му с излъчване към тестисите или областта на вулвата при жените. Обикновено е налице и интензивно гадене  със или без повръщане.

Конкрементите заседнали в уретеро-везикалното съединение  също могат да причинят дразнещи симптоми на уриниране, като чести позиви и дизурия,  наподобявайки на цистит или уретрит.

Попаднали в пикочния мехур конкрементите обикновено са асимптоматични и се отделят сравнително лесно по време на уриниране. Рядко пациентите съобщават за преходна задръжка на урината ,която се среща по-често при мъже в напреднала възраст.

 

Диагнозата се поставя сравнително лесно  основно с абдоминална ехография, която изобразява конкремента и налични усложнения, ако има такива – хидронефроза, хидроуретер, пиелонефрит, абсцеси. Ползва се още обзорна абдоминална рентгенография, която показва калциевите и магнезиево-амониево фосфатни (струвитни) конкременти, които са рентгенопозитивни. Уратните – пикочнокиселинните конкременти са рентгено-негативни и в тези случаи е уместна  компютърната томография  .

Поради многообразието от симптоми и чести при наличие и на други хронични болки от страна на пациента често свързани с кръста  е важно  да се направи диференциална диагноза с пиелонефрит, остър панкреатит, холецистит, остър апендицит, извънматочна бременност, овариална кистоза и др. Понякога  в хода на лечението пациентът спира да изпитва болка и остава с усещането, че проблемът е отминал. Освен ако спонтанно не е елиминирал конкремента  това не значи ,че с бъбрека няма проблем. В тези случаи когато движението на конкремента се преустанови и хидростатичното налягане в кухинната система на бъбрека се изравни с това на кръвта, която се филтрира през бъбречните гломерули  то и бъбрека спира да функционира. Продължителната обструкция на бъбрека  води до необратими промени с редукция на паренхима и последваща загуба на нормална функция. 

Лечението при бъбречна колика е насочено към овладяване на болката,  отстраняване на обструкцията и възстановяване на бъбречната функция, овладяване на инфекцията на бъбреците и пикочните пътища.

Основно се прилагат две групи  медикаменти аналгетици и спазмолитици.  Спазмолитичното лечение  трябва да се прилага през целия период независимо от това дали пациентът има някакви симптоми . От друга страна копирането  на болката с аналгетици е от съществено значение не само за комфорта на пациента, но и поради факта че тя причинява спазъм на гладката мускулатура  на уретера, което възпрепятства миграцията на конкремента .

Ако конкрементът не се елиминира спонтанно до няколко дни и особено при наличие на инфекция и/или предварително увредена бъбречна функция е уместно хоспитализация  и оперативно лечение с цел дезобструкция на бъбрека.

Съвременните методи на лечение са изключително щадящи пациента и  с кратък болничен престой   .

Най- често прилагания метод е т.нар уретероскопия ,при която с помощта на уретероскоп се достига до нивото на обструкция и под визуален контрол конкремента се дефрагментира с лазерно влакно.  Съществуват и други методи на лечение като екстракорпоралната литотрипсия и нефролапаксията. Изборът се определя от локализацията на конкремента по хода на  пикочотделителната система,  неговата големина и общото състояние на пациента.

Специфичната профилактика по отношение на бъбречнокаменната болест се определя в зависимост от вида на конкрементите  и метаболизма на човека. Най общо се разделя на – лекарствена и диетична. Първата група има за цел да промени киселинността на урината  в алкално направление и да намали повърхностното съпротивление на конкремента, способстващо неговата по- лесна дезинтеграция. Диетичната се определя предимно от химичния състав, но като цяло се препоръчва повишен прием на течности.

                                 Автор: д-р Светлин Златев, уролог