Витилиго – д-р Ася Николова

67

Витилигото е хронично кожно заболяване, засягащо около 1% от населението. Проявява се с един или повече светли участъци по кожата. Това се дължи на липсата на пигмента меланин . Днес витилигото се причислява към групата на автоимунните заболявания т.е. изработване на автоантитела към меланоцитите и унищожаване на пигмента. Причините за появата на реакцията на автоагресия към собствени структури могат да бъдат разнообразни: генетични, хормонални, неврогенни, климатични и др.

Развитието на заболяването е строго индивидуално. Започва с появата на един или повече депигментирани участъци върху кожата, които могат да се увеличат, да се стационират или спонтанно да се репигментират.

Заболяването може да протече стационирано – наличие само на първично появилите се плаки или прогресиращо – с поява на нови плаки.

Кожата на засегнатите участъци както и околната кожа са абсолютно нормални. Въпреки това различно оцветената кожа може да доведе до значителни психологически проблеми при някои индивиди. В такъв смисъл витилигото може да се счита като социално значимо заболяване.

Поради автоимунния си характер, витилиго не е заразно и не може да се предава от човек на човек. Може да се счита, че като цяло витилиго не е унаследимо, поради комплексния си характер и големия брой различни причини за появата му, но въпреки това, според някои теории се смята, че предразположеността към него се предава наследствено.

Въпреки различните теории няма 100% доказана причина за възникването му. Голямо внимание с обръща на оксидативния стрес, който задвижва процеси, блокиращи производството на меланин. Оксидативният стрес се счита в основата на стареенето и възникването на някой заболявания.

Безспорно е негативното  влияние на витилигото върху качеството на живот на пациентите поради неестетичния му вид. Като добавим и наличието все още на доста неясноти около него, както и липсата на категорично утвърден успешен метод на лечение, витилигото все още е обект на сериозни проучвания и разработки. Към момента най-често се прибягва до следните варианти за терапия:

  • Локални кортикостероидни кремове. Приложението на локални кортикостероиди е широко разпространено при хора, които имат единични и ограничени лезии, които са с малка давност. С локални кортикостероиди се постига по-добър ефект за промени по кожата на лицето, както и при хора с по-тъмен цвят на кожата.
  • Имуносупресиращи средства за локална терапия от групата на калциневриновите инхибитори.
  • Псевдокаталаза. Каталазата е ензим, който може да се открие нормално в кожата. Този ензим намалява увреждането на кожата от свободни радикали. Съществуват научни доказателства, че в кожата на хора с витилиго ензима каталаза е в по-ниски нива. За лечение се прилага псевдокаталаза, а целта е да се замести нормалния ензим.
  • Тясноспектърна UV B фототерапия.
  • ПУВА терапия може да провежда със системни или локални средства. Използват вещества, които се наричат псоралени. Псоралените могат да се приемат през устата или да се прилагат локално като бани или чрез намазване. Псоралени представляват фотосенсибилизиращи субстанции и е необходимо да се съчетаят с приложение на UVA лъчи – ултравиолетови лъчи с дължина на вълната от 320 nm до 400 nm.
  • Excimer лазер и таргетна фототерапия.
  • Комбинирани методи на лечение. Все по-популярно при лечението на витилиго е едновременното използването на различни методи на лечение. По този начин чрез комбинираната терапия може да се постигне по-добър ефект и да се намали риска от рецидив след спиране на лечението. Всеки един от терапевтичните подходи се прилага за продължителен период от време. Най-често прилаганите комбинирани методи на лечение включват приложение на различни препарати за мазане с някой от методите на лечение с UV-лъчи. Изборът на вида на комбинирана терапия зависи от областта на засягане, площта на ангажиране, възрастта, прогресията на заболяването и нормалния цвят на кожата.
  • По-рядко при ограничени и локализирани форми се извършват специфични присадки на кожа. Един от най-новите подходи в лечението на витилиго е трансплантацията на пигментни клетки.
  • При обхващане на големи площи в някои случаи се пристъпва до т. нар. изсветляване  или обезцветяване на нормалната кожа, като за целта най-често се ползват производни на хидрохинон във висок процент.

На пазара има вече и голямо разнообразие от козметични продукти с доста добра покривност или по-познати като камуфлажни средства, които доста успешно скриват белите петна по лицето. Препоръчва се и ползването на слънцезащитни кремове с висок фактор поради по-голямата фоточувствителност на депигментираните участъци и по-големия риск от изгаряне.

Задължително е лечението да се провежда от дерматолог.

                                                                       Автор: д-р Ася Николова

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!