Вторична катаракта

32
д-р Владимир Петков

Съвременното оперативно лечение на катарактата или вътрешното перде се нарича факоемулсификация. При тази процедура пердето се „разбива” с ултразвукова енергия и новата изкуствена, прозрачна леща се имплантира в капсулата (торбичката) на естествената ни леща.

Помътняване на задната лещена капсула, често наричано „вторична катаракта“, е най-честото усложнение след на операция на катаракта. При вторичната катаракта задната капсула претърпява уплътняване и потъмняване поради миграция, пролиферация и диференциация на епителните клетки на лещата. Това състояние може да причини значителни зрителни симптоми, особено когато засяга централната зрителна ос и силно тревожи и разочарова оперираните от катаракта. Въпреки напредъка в хирургичните техники, съвременния дизайн на вътреочните лещи и разработването на терапевтични средства за стопиране на този тип помътняване, заболяването продължава да е водеща причина за влошаване на зрението на оперираните от вътрешно перде.

Вторичната катаракта се среща при около 20% от пациентите в рамките на 2 до 5 години след операция на катаракта. Децата и кърмачетата, оперирани по повод вродена катаракта имат значително по-висока честота и по-ранно начало на помътняване на задната капсула,  като това в съчетание с опасността от развитие на мързеливо око налага бързо предприемане на терапевтични мерки. При деца докладваните нива на вторично уплътняване на капсулата достигат 100%.

Рисковите фактори за развитие на вторична мембрана включват по-младата  възраст, предшестваща субкапсулна или травматична катаракта, съпътстващ диабет, увеит, пигментен ретинит и др.

Патофизиологията на вторичната катаракта е многофакторно обусловена. Колкото и щателно да се почисти и полира лещената капсулата по време на операцията на катаракта, винаги остават епителни клетки, които имат пролиферативен потенциал.  Тези клетки мигрират към задната капсула и водят до помътняване Ѝ с последващи отрицателни ефекти върху зрението.

Екзогенната хиалуронова киселина, компонент на някои вискоеластични субстанции, използвани по време на операция на катаракта, също се описват като причина за повишена честота на вторичната катаракта.

Помътняването на задната капсула има две форми, влакнеста и перлена. Фиброзният  вариант се проявява като бръчки и гънки по задната капсула. При перлената разновидност на вторичното перде се установяват струпвания от подути, непрозрачни и диференцирани лещени епителни клетки, които формират т.нар. перли на Елшниг.

Водещите симптоми, които пациентите усещат са: намаление на зрението, замъгляване, отблясъци, намалена контрастна чувствителност, ореоли около светлинни източници, затруднения при четене.

Диагнозата вторична катаракта се поставя лесно, на база снетата подробна анамнеза и биомикроскопия със задължително разширяване на зеницата с цел по-детайлен оглед на лещата и капсулата, както и на ретината за подлежащи допълнителни заболявания.

Лечението при по-големите деца и възрастните основно се извършва с Nd:YAG лазер. Процедурата е сравнително безопасна и ненатоварваща пациента. Тя изисква разширяване на зеницата и се извършва с локална капкова анестезия, без никакви неприятни усещания от страна на болния. Първите дни след процедурата пациентите забелязват плуващи мътнини, което всъщност са „изрязаните” с лазера части от помътнената капсула, които попадат в подвижното стъкловидно тяло.

Усложненията, които за щастие рядко наблюдаване, включват отлепване на ретината, увреждане на вътреочната леща по време на манипулацията, кистоиден макулен едем, повишено вътреочно налягане, оток на роговицата, макулна дупка, сублуксация на вътреочната леща и др. Рядко при по-плътни и неподдаващи се на лазер-терапия мембрани може да се наложи хирургична капсулотомия.

Поради голямата вероятност от поява на вторична мембрана след операция на вродена катаракта, при децата рутинно по време на първичното оперативното лечение се извършва заден капсулорексис или оформяне на централен отвор в задната капсула на лещата с цел дълготрайно запазване на прозрачността на централната зрителна ос.

  Автор: д-р Владимир Петков, офталмолог