Възпалителни заболявания на мъжката полова система

22

Възпалителните заболяванията на мъжката полова система  са сравнително често срещани при мъжете в активна репродуктивна възраст. В нея влизат редица болести, които засягат половата и репродуктивна система на мъжете. Като всеки възпалителен процес и тук са налице входна врата на инфекцията ,остра фаза и при липса на адекватно лечение хронифициране на процеса.

Като входна врата за инфекцията най-често се явява пикочния канал и нарушение в целостта на епидермиса на пениса. В голям процент от случаите имунната система успява да се пребори с инфекцията и в тези случай говорим за преходни баланити и уретрити. Проявяващи се с дискретно парене при уриниране ,сърбеж и зачервяване в гениталната област възможен и преходен обрив, отзвучаващи спонтанно без лечение.

Сред най-разпространените болести на мъжките полови органи са редица възпалителни и невъзпалителни заболявания.Органите на мъжката полова система, които могат да се въвлекат във възпалителния процес са  пикочния канал , пениса ,простата и прилежащите семенни мехурчета тестисите и скротума като цяло.

Клиничната картина при тези болести и състояния е различна, в зависимост от характера на заболяването, имунния статус на пациента и наличието на придружаващи заболявания като диабет например. Сред симптомите могат да се срещнат оплаквания за болка в областта на пениса, перинеума и скротума, парене, тежест, еректилни проблеми, смущения в уринирането, промени в цвета, количеството и/или състава на урината или на еякулата и т.н.

Лечението е преди всичко етиологично т.е насочено към съответния причинител и симптоматично за облекчаване оплакванията на пациента. В определени случаи и хирургично .

Сред най-разпространените заболявания на мъжката полова система са:

Уретрит

Уретритът е относително често срещано състояние, дължащо се на възпалителни процеси в пикочния канал. Сред основните причини за заболяването са – инфекциозни, но могат да бъдат и причинени от химически агенти, механични увреди, понякога и като проява на алергична реакция. При  уретрит най-чести са оплакванията от:дискомфорт, сърбеж, парене, болка и отделяне на секрет   от уретрата с белезникав оттенък  дори оскъден т.нар. „ утринна капка“. Много – често при уретрита във възпалителния процес се въвличат и главата и препуциума на пениса – т.нар. баланопостит.
Лечението е етиологично при възможност  и при  двамата сексуални партнъори.При липса на такова или неуспех инфекцията може да хронифицира и в не редки случаи да ангажира и последващите органи  като простатната жлеза и семенните мехурчета. Понякога инфекцията може да премине и ретроградно по семепровода възпалявайки  епидидима  и тестиса .

Простатит

Възпалението на простата протича в две фази –остра и хронична .
Симптомите на острия простатит са сходни с тези на хроничния, като се появяват до няколко дни, след непредпазен полов акт. Най-често това са парене при уриниране, болка при еякулация, а при някои инфекции като трихомоназа или гонорея от уретрата изтича типичен белезникав или жълтеникав секрет. Обикновено със започване на антибиотичното лечение, симптомите отминават за няколко дни, което обаче не означава със сигурност пълно излекуване.

Възможно е инфекцията да  остане в простатата и да премине в хронична форма и след време симптомите да се проявят отново. Причината за това е специфичната анатомия на жлезата, която е изградена от множество малки кухини, където инфекцията да се “загнезди” и в последствие много трудно може да бъде отстранена. Имунната система и тялото реагират срещу тези инфектирани кухини и се опитват да ги “ограничат” като се отлагат калциеви соли и възпалителен вал от съединителна тъкан около тях. Всичко това от друга страна води до ограничена перфузия на съответната зона ,което възпрепятства преноса на антибиотик и прави лечението още по затруднено. Това е и причината приема на антибиотик да е с голяма продължителност от  3 до 4 седмици . При възпалението  еякулаторните канали остават „зеещи „ ,което улеснява ретроградното навлизане на урина през тях  и по този начин  се образуват така характерните за хроничния простатит калцификати в простатата.

Много често при трансуретрална резекция на простатата наблядаваме въпросните микро-абсцеси, от които изтича гной или около които са се образували калцификати.

Нуждата от продължително антибиотично лечение изисква да имаме предварително изолиран причинител и антибиограма при съответно микробиологично изследване.

Орхиепидидимът е възпаление на тестиса и надсеменника. Засяга обикновено един от двата тестиса и се наблюдава по-често при мъже в напреднала възраст  с хронична ретенция на урината и асоциираната с това хронична инфекция на урината. Заболяването протича драматично с изразена болка, зачервяване, подуване в областта  на скротума и висока температура. Тестиса става твърд и болезнен.    Инфекцията засяга по – рядко млади мъже и въпреки че не представлява диагностичен проблем е нужно да се направи и диференциална диагноза с тумори на тестиса.  Консервативното лечение в повечето случаи е успешно като включва обикновено комбинирана антибиотична терапия , антипиретици и болкоуспокояващи . Локалното приложение на студен компрес с риванол  също облекчава състоянието на пациента.     При липса на успех и влошаване  на локалния статус с оформяне на абсцесни кухини се налага и хирургична интервенция с цел отстраняване на тестиса .

Ето защо  навременната консултация с уролог дори и при слаби оплаквания е важна,  за да може  при нужда да се започне адекватно лечение, което значително намалява риска от хронифициране на инфекцията и евентуални настъпили по- късно усложнения.

Автор: д-р Светлин Златев, уролог