проф. д-р Димитър Младенов : „Неправилно лекуваният остър пиелонефрит преминава в хроничен“
Възпалителните заболявания на отделителната система не са редки. Те се предизвикват от различни причинители и могат да обхванат всички органи и да се развият пиелонефрит, цистит, простатит, уретрит и орхиепидидимит и др.
Кой е най-честият причинител на инфекциите на пикочните пътища/ИПП/?
Причинителите на възпалителните заболявания в урологията са много разнообразни. Най-често това са ешерихия коли, протеус, клебсиела, ентерококи, стрептококи, стафилококи и др. При полово предаваните заболявания най-чести са хламидиалната инфекция, гъбички, кандида и трихомонас вагиналис.
Правилният подход изисква да се направи микробиологично изследване с антибиограма преди започване и след завършване на лечението. То трябва да отговаря на три основни принципа – прилагане на подходящ медикамент, в оптимална дозировка и достатъчно дълго време.
Какво представлява и кои са клиничните прояви на острия пиелонефрит?
Пиелонефритът е неспецифичен възпалителен процес на бъбречния паренхим и легенче. Клиничната картина се характеризира с внезапно, бурно начало и висок фебрилитет. Налице са болка в лумбалната област, придружена от гадене и повръщане.
Диагнозата се поставя както от нефролози, така и от уролози чрез лабораторни и микробиологични изследвания на урината и образни методи. Установяват се левкоцитоза, ускорено СУЕ, наличие на левкоцитни цилиндри.
Лечението е общоукрепващо, с широкоспектърни антибиотици в зависимост от антибиограмата, болкоуспокояващи и достатъчно продължително време.
Какво трябва да знаем за хроничния пиелонефрит?
Неправилно лекуваният остър пиелонефрит преминава в хроничен. Той се причинява както от обща инфекция на организма, така и от други фактори, които улесняват възникването му. Те поддържат инфекцията и при подходящи условия и намален имунитет заболяването хронифицира или рецидивира. В някои случаи камъните в бъбреците водят до калкулозен пиелонефрит – възпаление на бъбречния паренхим.
Кои могат да бъдат усложненията на пиелонефрита?
Най-често срещаните усложнения на острия и хроничен пиелонефрит са папиларна некроза, карбункул на бъбрека, пионефроза, апостематозен бъбрек, пионефроза и паранефрален абсцес. Уросепсисът е генерализирана инфекция при урологични пациенти. В някои случаи освен антибиотично лечение се налага и оперативна намеса.
Клиничните прояви и рискови фактори при цистит…
От цистит (възпаление на пикочния мехур) боледуват и мъжете, но по-често жените. Това е лесно обяснимо, тъй като инфекцията попада по десцендентен път – една обща инфекция в организма засяга и пикочния мехур. От друга страна тя възниква най-често по асцендентен път, отдолу нагоре, тъй като женската уретра е по-къса, по-широка и се намира близо до влагалището, където има подходяща среда за развитие на бактерии. Инфекцията може да се разпространи и по хематогенен или лимфогенен път. Възприемчивостта към бактериите зависи от тяхната вирулентност и защитните сили на организма.
Един от рисковите фактори за хронифициране на цистита е неговото несвоевременно радикално излекуване като инфекцията продължава да е активна дълго време. Влажното и по-студено време, придружаващите заболявания и намаления имунитет са предразполагащи фактори за нейното обостряне. Много важно е жената да ходи редовно на гинеколог, за да се санира своевременно инфекцията от влагалището, която може да попадне в пикочния мехур.
До каква степен общо практикуващите лекари познават проблема ИПП?
Личните лекари са много добре запознати със симптомите на възпалителните заболявания на пикочо-половата система. Това им помага за поставяне на своевременна и точна етиологична диагноза и прилагане на адекватно комплексно лечение. Само в някои случаи се налага пациентите да се консултират със специалист уролог с оглед извършване на специализирани изследвания и лечение.
То трябва да става при спазване на три основни принципи за лечение на възпалителните заболявания. В противен случай заболяването се хронифицира и усложнява. Самолечението не се препоръчва. В противен случай пациентът страда от оплакванията си продължително време, става изнервен, неработоспособен и асоциален.
Навреме ли насочват пациентите към уролог?
Качественият подход при лечението на пациентите изисква индивидуален и професионален поход към техните оплаквания и заболявания. Това стои в основата и на принципите за лечение на възпалителните заболявания.
Професионалният подход изисква да се направи урокултура с антибиограма преди започване на лечението. След неговото приключване е необходимо да се проследи ефекта от него чрез повторно микробиологично изследване. Ефектът от лечението е минимален, ако не се спазват тези изисквания.
При липса на ефект от проведеното лечение пациентът трябва да бъде насочен за консултация със специалист. При необходимост и преценка курса на лечение може да се повтори.
И не на последно място не трябва да забравяме и възпалителните заболявания на простатата, тестисите и уретрата.
Остър и хроничен простатит
Възпалителните заболявания на простатната жлеза са чести. Диагностицират се предимно при млади хора между 20-40 години в активна полова възраст. Те могат да бъдат причинени от специфичен или банален причинител. От своя страна те се разделят на остри и хронични простатити.
Инфекцията може да попадне в организма по асцендентен път. Най-често това става при полов контакт без използване на механични контрацептивни средства. По-рядко причинителите се разпространяват и по десцендентен (отгоре надолу) път. Това става по хематогенен и лимфогенен път или по съседство. Вследствие на това се развива остър простатит и ако той не бъде лекуван правилно преминава в хроничен простатит.
Орхиепидидимит
Острият орхиепидидимит възниква най-често като усложнение след дълготрайна катетъризацията на пикочния мехур след операция, травма или попадане на инфекцията по десцендентен път. В тези случаи се препоръчва сваляне на уретралния катетър и поставяне на цистофикс. Лечението е противовъзпалително, обезболяващо и локално.
Уретрит
При възпаление на уретрата пациентите се оплакват от парене в пикочния канал, особено при уриниране. Външният отвор на канала е подут, зачервен и слепнал. От него се отделя слузно-гнойна секреция, която замърсява бельото. При изследване на урината се намират голямо количество левкоцити и бактерии. Лечението е противовъзпалително, в зависимост от антибиограмата.
Разговора води: Емил Рафаилов
email: emilrafailov@abv.bg
