ГЛАВОБОЛИЕ – разговор с проф. Димитър Масларов – невролог

43

                                                

 проф. Масларов: „Лечението на ежедневното главоболие е трудна задача“…

Какво трябва да знаем за тензионното главоболие.  Как се манифестира?

Тензионният тип главоболие е най-често срещаният вид главоболие, от което страда епизодично почти всеки човек. По-рядко срещано е хроничното тензионно главоболие. Като синоними на тензионното главоболие в миналото са се използвали различни понятия: психогенно, невротично, мускулно-контрактилно, главоболие при стрес и др. Дефинира се като повтарящи се епизоди от двустранно чувство на стягане, притискане, по-рядко слаба или умерена болка, с продължителност от минути до дни. Може да се провокира от психично пренапрежение, психотравма, неудобна поза, дълго пътуване, шум, светлини и др. Според продължителността му се дели на епизодично и хронично.

След поставяне на диагнозата трябва да се уточни провокиращия фактор и при възможност той да се игнорира. Това не винаги е възможно, но в случаите с хронична злоупотреба с аналгетици, работа в нефизиологична поза или оромандибуларна дисфункция, могат да се вземат мерки. Започва с епизоди на главоболие, свързани или предхождащи напрежение или стрес. Пристъпите продължават около 12 часа и могат да се локализират на различно място при всеки пристъп, както да имат и различна интензивност. Най-често главоболието се описва с формата на шапка, може да се разпространява към врата и раменете или да започне от там и впоследстние да обхване главата „като каска“. Ремисиите между отделните пристъпи могат да бъдат с различна продължителност. Характерно е това, че главоболието намалява или преминава след приятна разходка или физически усилия.

Кои са характерните симптоми при мигренозното главоболие?

Мигрената е второто по честота първично главоболие. Три пъти по-често боледуват жени, понякога и деца. При доста голяма част от пациентите е налице наследственост. Описват се няколко форми на мигрена, които са с различна честота. Най-честата е т. нар. обикновена мигрена или мигрена без аура. Три пъти по-рядко се среща мигрената с аура. Понякога двете форми могат да се съчетаят. Още по-редки са базиларната, фамилната, офталмоплегичната и ретиналната форма.

Началото на заболяване обикновено е около пубертета, по-рядко след 30-40 годишна възраст. Месечната честота на пристъпите може да бъде различна. Мигренните пристъпи протичат в четири фази, като не е задължителна изявата им при всеки пациент: продромална фаза, аура, пристъп на главоболие и постдромална фаза.

Пристъпът на главоболие постепенно се засилва, може да продължи до 72 часа, след което постепенно преминава. Най-често главоболието е силно, едностранно, пулсиращо, като при различните пристъпи може да мени характера си. Често започва от орбитата, слепоочието и по-рядко от тилната област. Може да се прояви след ставане от сън или през деня, рядко през нощта. Болните се чувстват по-добре на тишина и тъмнина. Пристъпите се провокират от различни фактори: физическо или психическо натоварване, месечен цикъл, глад, недоспиване, някои храни и медикаменти.

Как приемате твърдението, че кластърното главоболие е най-опасно? Защо?

Кластърното главоболие е рядко главоболие, от което боледуват шест пъти по-често мъже. Започва по-късно от мигрената с пристъпи от силна, едностранна болка, която продължава не-повече от три часа. Усеща се максимално зад окото с ирадиация към зъбите, венците, ухото, врата от същата страна. В повечето случаи пациентите описват болката като пареща, разкъсваща, непоносимо силна. Пристъпите са от един до осем дневно. Придружени са с автономни прояви и се проявяват на серии (т. нар. кластърни периоди), разделени от периоди на ремисии. Локалните автономни симптоми са сълзотечение, зачервяване на окото, спане на клепача, отделяне на секрет от ноздрата, изпотяване на засегнатата половина на главата. Могат да се проявят и общи автономни симптоми – спадане на артериалното налягане, нарушения на сърдечния ритъм, екстрасистоли и др. В период на нарастващо главоболие пациентите могат да станат агресивни, да удрят с юмруци и глава в стената – което е една драматична картина, което може би създава усещането, че това главоболие е най-опасно. Аз не приемам това твърдение.

За поставяне на диагнозата в помощ е тестът с алкохол, който е най-силният провокиращ фактор. Други провокиращи фактори са: хистамин, стрес, топлина, пропуснато хранене, спане до късно сутрин и др. Интересен е фактът, че приемането на голямо количество алкохол води до потискане на появата на пристъп и удължаване на ремисията. Прилагането на натиск или топлина върху темпоралната артерия или общата сънна артерия облекчава болката. Болните се описват с типичен фациес – „лъвско лице”.

Накрая – вашите съвети по темата главоболие?

Главоболието е често срещано оплакване, което може да се прояви и у клинично здрави лица. Лекарят – невролог може да разреши въпроса дали се касае за някои от видовете първично главоболие, за които говорихме по-горе или става дума за вторично главоболие, което и симптом на структурно или метаболитно увреждане не само на нервната система. Травми на главата и шията, инфекции, съдови нарушения, очни проблеми, инфекции, тумори, психични нарушения и др. могат да бъдат причина за различни по сила е тежест пристъпи на главоболие.

Често хората, които страдат от някаква форма на хронично главоболие злоупотребяват с аналгетични медикаменти в различни комбинации и в дозировки. Това може да доведе до трансформиране на хроничното главоболие в ежедневно. Лечението на ежедневното главоболие е трудна задача, защото изисква детоксикация. Синдромът след спиране на злоупотребата е с продължителност до два месеца и е в компетенцията на невролозите с опит в лечението на главоболието. Действа се по индивидуални програми, които включват фармакологични и нефармакологични методи.

Разговора води: Емил Рафаилов