Гломерулонефрити

10

Гломерулонефритите са сравнително редки заболявания. Характерното за тях е, че засягат и двата бъбрека едновременно. В болестния процес са въвлечени предимно гломерулите, но могат да бъдат засегнати вторично и другите бъбречни структури, като бъбречните каналчета и малките кръвоносни съдове. Гломерулите са капилярни клъбца, разположени в най-външната част на бъбрека – бъбречната кора и представляват основната функционална единица на бъбрека. Чрез тях се осъществява филтрацията на кръвта и образуването на първичната урина. Техните фини структури формират своеобразно сито, чрез което от организма се отделят излишните вещества, но се задържат съставки, като кръвни клетки и белтъци.

Обикновено причините за възникване на гломерулонефритите остават неизвестни. С изключение на острия гломерулонефрит, при който е установена ясна връзка с бактериална инфекция, предимно стрептококова. Установено е, че всички тези заболявания се развиват по имунен механизъм. Имунната система на организма реагира по „дефектен начин“ срещу различни дразнители, водейки до имунни реакции. С богатата си капилярна мрежа бъбрекът става основна „арена“ на тези реакции. Така се развива неинфекциозно възпаление в бъбречните структури, в частност- гломерулите, което води до нарушаване на тяхната функция и развитие на фиброза и склероза, водещи до терминална бъбречна недостатъчност.

Клинично гломерулонефритите се проявяват основно с два синдром: нефрозен и нефритен.

При нефрозния синдром е налице тежко засягане на гломерулния филтър, което води до нарушаване на пропускливостта за белтъци и загуба на голямо количество белтъци с урината – над 3,5 г/24ч. Това от своя страна води до понижение на белтъците в кръвта. При ниско съдържание на протеини в кръвта, течността от кръвоносните съдове преминава в извънсъдовото пространство. Така се образуват отоци, които в началото са в ниско разположените части на тялото- долните крайници, но постепенно могат да обхванат цялото тяло и лицето. Обикновено те са меки, бледи, тестовати и при натиск оставят „трапчинка“. Може да има и изливи в телесните кухини – плеври, коремна кухина. В по-тежките случаи може да се развие белодробен или мозъчен оток. Ето защо, изявата на нефрозен синдром изисква незабавна хоспитализация и започване на лечение.

Нефритният синдром може да остане дълго време неразпознат от пациента, поради не толкова изразените клинични прояви. При него е налице загуба на белтък с урината под 3,5 г/24ч., което не води до понижение на белтъците в кръвта, съответно не се развиват отоци. При изследване на урината често пъти се откриват еритроцити в седимента, в редки случаи – видима кръв в урината. Клинично се изявява артериална хипертония. Нерядко е налице и нарушение в бъбречната функция.

Острият гломерулонефрит обикновено се развива около 3 седмици след прекарана стрептококова инфекция. Той протича с остър нефритен синдром – отоци, които се дължат на задръжка на течности от намаленото отделяне на урина от бъбреците, високо кръвно налягане, промени в урината – белтък под 3,5 г/24 ч. и червени кръвни клетки в седимента. Въпреки, че причината е бактериална инфекция, механизмът по който се развива е също имунен.

Изявата на нефритен или нефрозен синдром насочва към увреждане на бъбречните структури, но не показва кое е точно заболяването, което го причинява. Диагностицирането му може да стане единствено чрез пункционна бъбречна биопсия. Това е инвазивна манипулация, която се осъществява под ехографско наблюдение и местна упойка. Обикновено се биопсира долната част на левия бъбрек.  Цели вземане на материал от кората на бъбрека, където се намират гломерулите. Материалът се изпраща за хистологично изследване, което на практика поставя диагнозата. Така, знаейки каква е диагнозата и какви са точно уврежданията на бъбречните структури, може да се назначи правилното лечение.

Имайки предвид имунните механизми, по които се развиват гломерулонефритите, то и лечението е основно с имуносупресивни средства – кортикостероиди и имуносупресори. То се води от специалист – нефролог, като започването му изисква хоспитализация в нефрологично отделение. Освен имуносупресивни средства се прилагат антикоагуланти и симптоматични средства като диуретици и антихипертензивни медикаменти. От основно значение е спазваненто на подходящ хигиенно-диетичен режим, включващ безсолна храна. В някои случаи, при отоци, може да бъде ограничен приемът на течности. Ако има нарушена бъбречна функция, съветите са за по-нискобелтъчна диета. При всички случаи пациентите трябва да се пазят от инфекции и да търсят и лекуват съществуващи огнища на инфекции в организма.

Освен по имунен механизъм при първичните гломерулонефрити, засягане на гломерулите може да има и вторично, при други болести, като системни заболявания на съединителната тъкан, захарен диабет, амилоидоза, онкологични заболявания, вирусни хепатити и др. Диагностицирането им също изисква пункционна бъбречна биопсия.

Макар, че не е лишено от рискове, провеждането на специфичното /патогенетично/ лечение на гломерулонефритите е основното, което може да потисне болестния процес и да доведе до ремисия. Оставено без лечение, заболяването ще прогресира до терминална бъбречна недостатъчност. Тук е важно да се отбележи необходимостта от ранна диагностика на тези заболявания, когато лечението би било най-ефективно. В този смисъл, всяка една проява, като новоизявена или влошена артериална хипертония, отклонение в уринната находка или поява на отоци, може да насочи към подлежащо бъбречно заболяване.

     Автор: д-р Станислава Илиева, нефролог