Ехограф

“Говорещи глави”, кюто, безпомощност и още нещо?!…

Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Христо Ботев

След думите на титана на българската революция Христо Ботев, ще ви приземя и овъртоля в блатото на българските медии. От ранно утро до късна доба  от телевизорите хора, титулувани и самотитулуващи се журналисти за мен журналист е титла, но е само за истинските такива/ и гости – анализатори, коментатори от типа всичколози /разбирай „който плаща, печели да му прокарвам внушенията“/ бълват омраза и съскат според съответната ситуация – домашно насилие, евроатлантизъм, Радев, Алексей Петров, Пирогов, лекари, които си заслужават насилието над тях, дронове, взривове, а сега вече и зърно от Украйна. Разбира се, че всичколозите знаят всичко – те са наясно защо трябва да си сменим националния празник, защо трябва мразим Русия и да се възторгваме от Зеленски, защо трябва да включим в националните си символи НАТО и ЕС и да забраним референдумите по въпросите за напускане на тези организации /макар че, никой и никога не споменавал такова нещо/, защо трябва да сме правоверни талибани и да събаряме паметници и т.н. и т.н. Единственото, което не знаят, но и никой не ги пита е как управляващите, които и да са те, да се преборят с демографската катастрофа, в която сме, как да напуснем „престижното“ първо място по смъртност в света, как да си направим здравеопазването адекватно, достъпно и с човешко лице, как да направим отново образованието си на световно ниво, на което беше, как да се „излекуваме“ от бедността и мизерията. Едните „говорещи глави“ не смеят да попитат, а другите не знаят какво да отговорят, даже и да ги попитат. Но, така е, това са все пак само едни „говорещи глави“.

Тук се сещам за любим цитат от „Магьосникът от Оз

“ -Как говориш, след като нямаш мозък? – попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.“ Готино, нали. Книгата е художествено произведение и тези реплики звучат хубаво, даже готино, бих казала. Нооо, в живия живот нещата са различни. И ние сме принудени да виждаме и слушаме, даже ако само превъртаме с дистанционното програмите на телевизора, точно такива „плашила“. Те демонстрират натрапчиво и с удоволствие своята дълбока осъзната или неосъзната некомпетентност, искат и настояват да получават адмирации за празнословието си, даже се сърдят, ако това не стане. А то не става, защото все пак мнооого голямата част от българската аудитория сме хора с разум, мислещи, аналитични, критични, хора, които получаваме информация и от други източници и сравняваме. Освен това българинът е силно интуитивен, твърде много и дълго лъган, за да се довери на едни такива лъскави „плашила“, които сладичко и омайничко ни казват от екрана „аз това не го знам, но имам мнение по въпроса“.

Забележете кои са участниците в това телевизонно шоу с много ясен сценарист и режисьор. Те са едни и същи – кой седял до коляното на Тато и се фотнал с него, кой превеждал на Тато, пък после бил посланик в братската страна и крал кремчета по летищата, кой учил в Москва, защитил дисертация там, но сега първи евроатлантик, кой роднина на активни борци против фашизма и капитализма и ползвал всички привилегии от това, кой бил асистент по научен комунизъм, кой написал дисертация за комунистическите партии в Европа, а сега ръси мозък от с. Миндя, кой бил агент на ДС, а сега се води „независим журналист“ и громи от екрана путинофилите и копейките и още, и още. Та тези честни до мозъка на костите си хора, дълбоко почтени и морални, искрени в любовта си към Големия брат, както бяха искрени впрочем и в любовта си към Дядо Иван /те искрено обичат властта, славата и парите, независимо от кого ги получават/са просто „говорещи глави“. Помните ли това шоу? Едни кукли с вид на актуални политици говорят. Та и тези така – едни кукли, ама живи, с вид на питащи и едни, играещи си на политици, си говорят. Или по-точно изговарят реплики, които са им зададени в сценария. Собствена мисъл няма. Настъпва лека паника, когато звукът в слушалчицата изчезне или пък гостът си позволи да отговори нещо, което го няма в сценария.

Участниците са едни и същи – действащи политикани, бивши политикани и стипендианти на едно юридическо лице с нестопанска цел, направо идеална цел – да бъде затрита България като държава и ние като народ. Ще вземе да им се получи, много са старателни и добре си заработват парите. И едните, и другите.

Сега актуалната тема е протестът на земеделските производители. И веднага се пусна опорката за лъскави коли, яхти и острови. И никоя „говореща глава“ в студията не попита – а какво е качеството на внасяните от украйна продукти, кой притежава земята там, с какво се обработва, какво стана с боеприпасите с обеднен уран. Ето, излезе информация днес, че хиляди сърби са завели иск срещу НАТО още през 2017 година заради повишената ракова заболеваемост. Но нашите „говорещи глави“ това не го знаят, а даже и случайно да са го чули, няма да попитат нищо. Защото те са просто едни ретранслатори на чужди мисли. Собствени нямат, но не и им трябват. За парите, които получават като заплати, е задължително да не мислиш. Това е!

На мен лично отдавна ми писна, ама адски ми писна да слушам как веднага трябва да пратим военно-техническа помощ. И това се повтаря от озлобени бивши някакви уж военни специалисти, пяна на устата им излиза от зор – война, война, война. И едни политиканчета, които съвсем предвидливо са изпратили семействата си в чужбина, а тук стенат оргазмично за оръжие и война. Сега вече включиха в химна на глупостта си и темата за еврото. Тече масивна информационна кампания какъв рай ще настъпи в България, когато си подарим златния резерв, за да го ползват европродажниците, които ръководят съюза. А къде тук е България, българите и нашите проблеми. Проблемът е, че хора, дето уж с духа се занимават, като някакъв тео ушев, също се включиха в общия рев за евро и оръжие. А би трябвало да ги вълнуват други неща и битката им да бъде за българската култура. Но, не би.

В този театър на абсурда за мен вече по-лошото е, че политиканстващите „говорещи глави“ са изместени от първото място от така наречените журналисти – другата група „говорещи глави“. За съжаление са единици тези, които пазят честта на професията и не позволяват от километри да личат пристрастията им, не правят евтини внушения и са равно отдалечени от всичките си гости. Просто са единици. В масовия случай, когато гостът е политнекоректен /незнайно как попаднал в студиото/, бива прекъсван, нападан или противопоставен на другите двама или трима, които заедно с водещия си стават една армия срещу един. Или пък се започват едни драматични придихания, почти подсмърчане и почти трагизъм. Твърде жалки представления за аудиторията, която явно е третирана като сбирщина от лумпени, които мислят само и единствено за хляба и студуването през зимата. А това са такива дребнотемия за въздигнатите и духовно извисени любители на еврото, мразещи националните символи – знаме, химн, национален празник, български фолклор.

Днес, и в прекия, и в преносния смисъл на думата „днес“, битката е за нашия хляб – да е чист и най-важното – наш, български!  Каквото и да ви говорят „говорещите глави“, да знаете, че не го правят от мисъл за нас, а единствено и само за собствените си банкови сметки – дали тук или в офшорни зони няма значение. Ние не сме важните, уви. Затова ние трябва да се погрижим за нас, да подкрепим нашите земеделци и да помним Ботевото „Хляб или свинец!“

“Ехограф” е авторска рубрика на д-р Цветеслава Гълъбова