ГОНОКОКЦИЯ

45
д-р Ася Николова

Гонококцията (гонорея) е инфекциозно заболяване, което се предава главно по полов път.                                                                                                                             Причинител на заболяването е бактерия, наречена Гонокок. Извън организма гонококите загиват бързо. Във влажна среда обаче остават жизнеспособни до 24 часа.

Протича с поява на течение при мъжа и жената, парене и болки при уриниране, болезнена дефекация. Оплакванията се дължат на възпаление на шийката на матката при жените, пикочния канал, крайната част на червата и по-рядко гърлото при мъжа и жената.

Бактерията се предава от болния на здравия човек чрез полов контакт (анален, вагинален или оро-вагинален), а понякога и по битов път – ползване на общи хавлии и кърпи. Също така тя може да се предаде от майката на детето по време на раждането.  Източник на инфекцията са болните с изявена или по-слаба симптоматика, както и тези без оплаквания. Това, че човек веднъж се е заразявал с гонорея не го предпазва от повторно инфектиране.

Гонореята протича с характерни оплаквания при мъжа, жената и децата.

Заразяването при мъжете става основно по полов път. След 1-2 дни се появяват оплакванията от интензивно парене, болка при уринирае и изтичане на гноевиден секрет от уретрата.  Често е налице смесена инфекция с гонококи, хламидии и трихомони.

Гонококовият уретрит при мъжете е два вида – остър и хроничен. При острия симптомите се появяват скоро след контакта. Изразяват се в парене и болка при уриниране, промени в цвета на урината и отделяне на слузеста течност от уретрата, която след няколко дни става гъста и зелена. Бактериалният причинител бързо се разпространява към задната част на уретрата и я въвлича във възпалителния процес.

Когато давността на гонореята е повече от два месеца, уретритът се нарича хроничен. Оплакванията са както при острия, но много по-слабо изразени. Секретът от уретрата е оскъден – капка само сутрин. Мъжът се успокоява, мислейки че е здрав, и продължава своите полови контакти като разпространява заболяването.

Липсата на лечение води до по-късни усложнения. Някои от тях са възпалението на кавернозните тела, простатата, семенните мехурчета и епидидимите, както и стесняването на  уретрата.

Гонококцията при жените често протича безсимптомно. Най-сигурният белег в този случай е уретритът у партньора им. Клиничната изява на гонореята се състои от парене и сърбеж в уретрата и изтичане на гъст, жълто-зеленикав секрет от влагалището. Много от жените, страдащи от “бяло течение” (с неизяснен произход) не обръщат внимание на новопоявилите си симптоми. Това е прекрасна възможност гонококите да се разпространят към матката, маточните тръби и яйчниците и да ги възпалят. Гонококцията, поради “запушването” на тръбите, е една от причините за стерилитет.

В детската възраст гонококцията има две прояви – конюнктивит и вулвовагинит. Конюнктивит се проявява 2 до 5 дни след раждането. Заразяването става при преминаването на детето през родовите пътища на болна майка. Гонококът попада върху лигавицата на окото, развива се бурен възпалителен процес със зачервяване, оток и слепване на клепачите. Ако не се проведе лечение, детето може да загуби зрението си. За да се предотврати това усложнение, на всички новородени се прави задължителна профилактика със сребърен разтвор веднага след раждането.

Вулвовагинитът засяга най-вече момиченца между 5- и 10-годишна възраст. Заразяването става чрез ползване на общи кърпи или спане в едно легло с болна майка или сестра. Оплакванията са от сърбеж, парене при уриниране и гъст,зеленикав секрет от влагалището.

Ректалната гонорея, т.е. засягането на крайните отдели на дебелото черво и зоната около ануса може да се срещне както при мъжете, така и при жените. Най-честите оплаквания тогава са жълтеникаво течение от ануса и сърбеж, зачервяване около ануса и/или болезнена дефекация.

Гонореята на гърлото не предизвиква почти никакви оплаквания, много рядко се проявява с оплаквания, наподобяващи ангина.

Ако не се лекува навреме гонореята може да доведе до усложнения както при мъжете, така и при жените. Тя може да засегне всички отдели на репродуктивната система на мъжете и жените.

Най-големият риск се оказват безсимптомните форми на заболяването, при които пациентът няма клинично проявени признаци на болестта (съответно не подозира за наличната инфекция), но активно разпространява заразата.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и микроскопско изследване на секрет, с което се установява наличие на гонококи в епителните клетки.

Лечението на гонококцита не представлява проблем когато е поставена точна диагноза и се провежда от специалист дермато-венеролог.

Най-често това става с прием на антибиотици по определени схеми, препоръчани от лекар. В по-редки случаи е добре лечението да се проведе с инжекционни антибиотични средства.

Когато гонореята се среща в комбинация с хламидиална инфекция се препоръчва едновременно лечение за двете заболявания в случай, че не може със сигурност да отхвърли заразяването с хламидии.

Важно е назначеният курс на лечение да се проведе изцяло!

В никакъв случай не бива да се прилага самолечение, което крие риск от недоизлекуване и възникване на усложнения.

Най-сигурният начин за предпазване от инфектиране с трипер е използването на презерватив. Използвайте презерватив при всеки сексуален контакт.  Всеки път използвайте нов презерватив.

Важно е да се знае, че презервативите не осигуряват пълна защита от инфекция. Измиването на половите органи и вагиналните душове след секс не предпазват от полово предавани заболявания.

Ако бъде поставена диагноза гонорея или друга инфекция е важно да се информират сексуалните партньори за да се изследват и проведат лечение.

Препоръчва се въздържане от сексуални контакти до завършване на лечението.

                             Автор: д-р Ася Николова – дерматолог – венеролог