На кардиолозите и медиците от спешните звена често се налага да се ориентират бързо при остро настъпила болка в епигастриума и зад гръдната кост. Как да разграничим болката при остър коронарен синдром от болката при остър панкреатит и холецистопанкреатит. 1. 70% от диагнозата се поставя още от снемането на анамнезата: – болката от сърдечен произход е обикновено спонтанна, силна, остра, излъчваща се към едното или двете рамена, както и към долната челюст. Тя не се влияе от акта на дишане или позицията на тялото и е съчетана със студено изпотяване, страхово- паническо състояние и води до колапс, когато е много силна. Тази болка зависи и от локализацията на исхемията и когато е засегната долната и задностраничната стена на лявата сърдечна камера , болката може да бъде в епигастриума и да се излъчва към гърба. Тогава тя трудно се различава от болката при острия панкреатит. От особено важно значение е наличието на сърдечно-съдови рискови фактори, включително скорошна стресова ситуация и неконтролирана артериална хипертония. Важна е и фамилната анамнеза.. – болката при остър панкреатит и холецистопанкреатит ( в до 90% от случаите се установява и жлъчна калкулоза) обикновено е провокирана от тежка диетична грешка, консумация на голямо количество мазни и пържени храни, богати на холестерол и наситени мастни киселини, съчетани с различен по количество и качество алкохол. Това състояние често рецидивира при хора с наднормено тегло и безконтролен хранителен режим. Панкреасът е разположен плътно под диафрагмата и болката от изливане на панкреасните ензими в тази област може да се разпространява към гърдите и гърба. Тази болка зависи от дихателните фази и позицията на тялото. За разлика от ,сърдечната болка , при тази няма пребледняване и колапс. Наблюдава се по-скоро зачервяване на кожата и фебрилитет. Често при палпиране на корема има мускулна защита. 2. Диференцирането на болката задължително трябва да се осъществи от допълнителни изследвания: – ЕКГ- често при остра сърдечна исхемия ЕКГ е силно диагностична и показва локализацията и вида на исхемията ( елевацията на ST-сегмента в определени ЕКГ отвеждания може да покаже дали се касае за пълно запушване (оклузия) на даден коронарен съд или за частично, но критично стеснение). ЕКГ промени, които наподобяват исхемия , могат да се появят в долните отвеждания и при остър панкреатит. – Рентгенографията на гръдния кош при инфаркт най-често е нормална, докато при остър панкреатит често показва левостранен перикарден излив. – Ехокардиографията показа исхемичните промени в сърцето, а ехографията на панкреаса често е диагностична за панкреатит, особено в съчетание с калкулозен холецистит. 3. Лабораторни изследвания- те категорично могат да разграничат двете състояния. – за острата сърдечна исхемия са важни повишенията на креатинфосфокиназата, нейната МВ- фракция и особено на сърдечните тропонини. – за острия панкреатит е характерно повишението на серумната амилаза, ЛДХ и понякога чернодробните ензими.. И независимо от тези ясни диференциално-диагностични показатели, разграничаването на тези две клинични състояния понякога е трудно в условия на спешност и изисква опит и експертиза.
Коментар на доц.Пламен Петровски, кардиолог
