Деменции

97

проф. д-р Димитър Масларов, дн е началник на клиниката по нервни болести в Първа УМБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“.

проф.Димитър Масларов: „Мозъкът старее по различен начин у различните хора“……

Какво е характерно за деменциите и как се манифестират?                          Деменцията се проявява със снижение на паметовите (когнитивните) функции на човека, което обичайно настъпва бавно и постепенно, на фона на нормално съзнание. В хода на развитието на заболяването, това води до затруднения в работата, комуникацията и нарушаване на ежедневните дейности на човека.

Кои са най-ранните симптоми на деменциите?                                                             Най-ранните симптоми на деменцията много рядко са причина за консултация със специалист невролог. Обичайно деменцията започва с нехарактерна разсеяност, забравяне на по-близки събития, объркване при изпълнение на рутинни дейности, както и постепенно избягване на контакти и отчуждаване от по-масови приятелски или служебни събирания. Нерядко първите белези на деменция могат да бъдат интерпретирани като депресивни прояви.

До каква степен са ясни причините за деменциите?                                            Причините, които водят до развитие на деменция са различни: дегенеративни, съдови, инфекции, травми, интоксикации, генетични, метаболитни и неопластични заболявания.

Защо деменциите имат тенденция за нарастване?                                        Населението по света застарява. Увеличава се средната възраст и на българското население. Ако прибавим към това и успехите на медицината в лечението на множество други заболявания, което удължава живота на хората, то е видно защо като цяло броят на хората по света, които страдат от деменция расте. Статистиката сочи, че в момента броят на хората в света, които страдат от различни деменции са около 50 млн, като се очаква само след 30 години той да се утрои.

Какво трябва да знаем за съдовата деменция? На какво се дължи?                  Съдовата деменция е най-често срещаната дементна изява и е късна проява на мозъчносъдовите заболявания. Заболяването се проявява по-често у жени и с напредване на възрастта. Рисковите фактори са същите, като и на мозъчносъдовата болест. Патогенетичните механизми са кортикални и субкортикални инфакти, „тихи” мозъчни инфаркти, засягане на малките мозъчни съдове в подкоровите зони, енцефалопатии с различна генеза, венозни инфаркти и мозъчни микрокръвоизливи.

Клиничните изяви са нарушения на паметта, на няколко когнитивни функции и поведенчески прояви. Поставянето на диагнозата изисква наличие на белези на мозъчносъдово заболяване. Лечението се свежда до редукция на променяемите рискови фактори, придружаващите заболявания и медикаментозно с различни медикаменти. Рискът от развитие на съдова деменция нараства с броя и локализацията на острите и хронични прояви на мозъчносъдово заболяване.

Стигаме и до болестта на Алцхаймер – най-честата дегенеративна деменция. Кои са нейните прояви?                                                                                             Болестта на Алцхаймер е дегенеративно заболяване на ЦНС, което се характеризира с постепенно прогресиране на дементните прояви. Може да започне в по-ранна (50-60 години) или по-късна възраст (след 65 години).

Причината за развитието на заболяването е образуването на амилоидни плаки в мозъка, които водят до дегенерация и смърт на неврони, както и дефицит на холинергичните невротрансмитерни системи.

Клиничните белези се появяват неусетно и засягат епизодичната памет за близки събития, затруднения при назоваването на някои предмети, леки зрително-пространствени и екзекутивни проблеми. Често тези хора се лекуват за депресия или тревожно разстройство. През втория стадий на заболяването когнитивните проблеми нарастват, нарушава се паметта и за далечни събития, могат да се проявят се в различна степен афазия, агнозия или апраксия. Болните загубват възможността да живеят самостоятелно, поради това, че не могат да се справят с ежедневните дейности. През третия стадий болните загубват възможността да се самообслужват, включително и да се хранят сами. При голяма част от тях се проявява ригидна форма на паркинсонов синдром. Диагнозата на заболяването е главно клинична, но се подкрепя от невроизобразителни и невропсихологични изследвания. Болестта на Алцхаймер в ранните стадии трябва да се разграничи от другите видове деменции и леките когнитивни нарушения. Продължителността на живота се ограничава 5 до 15 години след поява на първите симптоми.

От какво зависи изборът на лечение? Какви са резултатите – вашият опит?    Лечението има за цел да редуцира симптомите и да забави тяхната прогресия. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова и ефектите от прилаганите медикаменти ще бъдат по-видими. Тук трябва да се подчертае ролята на екипа от специалисти – лекари, сестри, рехабилитатори и др. Лечението на дегенеративните форми е с различни групи медикаменти: холинестеразни инхибитори, NMDA рецепторни антагонисти или комбинации от тях. Целта е подобряване и стабилизиране на паметта, което макар и временно дава ефект върху общото клинично състояние.

Може ли да се забави развитието на деменциите?                                          Мозъкът старее по различен начин у различните хора, но от изключително значение за предотвратяване на развитието на деменция са няколко фактора: поддържане на постоянна умствена и физическа активност, социални контакти, лечение на артериалната хипертония, захарния диабет, затлъстяването и другите рискови фактори за съдова увреда. Важна е т. нар. балансирана диета, която включва повече плодове и зеленчуци на ден, по-малко захари и мазнини. Пушенето и редовния прием на алкохол също не се отразяват благоприятно на мозъка.

Водещият чуждестранен опит какво показва и до каква степен неговите постижения се прилагат у нас?

Доказано е през последните години, че патологичните промени в мозъка при болестта на Алцхаймер започват да се развиват повече от 20 години преди началото на клиничните изяви. Beta-amyloid (1-42), total tau и phospho-tau-181 са най-добре проучените биологични маркери в ликвора за ранна диагноза на болестта на Алцхаймер и за нейното разграничаване от другите форми на деменция. Тези изследвания навлизат и у нас.                                                                                                                            Всички медикаменти, регистрирани по света с индикация деменция присъстват и на българския пазар.

Разговора води: Емил Рафаилов