Депресия

305

д-р Цветеслава Гълъбова,                                     Държавна психиатрична                                            болница Нови Искър.                                           Национален експерт по психиатрия на БЛС.

  д-р Гълъбова: „Депресията е лечимо заболяване“.

Какъв тип заболяване е депресията?

Депресията е психично заболяване, което може да има и хроничен характер, т.е. един човек може да има повече от един депресивен епизод през живота си. Депресията може да бъде и фаза на биполярното афективно разстройство. Според МКБ Х ревизия /класификацията на болестите, която се ползва в Европа/ депресивният епизод може да бъде лек, умерено тежък и тежък със и без психотични симптоми /налудности, халюцинации и др/.

Кои признаци и симптоми са характерни за депресията?

Симптомите на депресия са траен спад на настроението, липса на удоволствени изживявания. Нежелание за общуване с другите, както и изпълняване на каквито и да е дейности у дома или на работа. Влошаване на личната хигиена поради нежелание да се поддържа. Спад в енергетичния потенциал, „душевна мъка“. Намален или увеличен апетит и като резултат отслабване или напълняване. Влошаване количеството и качеството на съня – инсомния или хиперсомния, чести събуждания през нощта, трудно заспиване след това, сънуване на кошмари, при събуждане липса на усещане за бодрост – болните се събуждат по-уморени, отколкото като са си легнали. Други симптоми са забавеният мисловен процес, психомоторната ретардираност, повишена тревожност, безповоден плач, непоседливост /ажитация/. Често страда много и вниманието, болните са разсеяни, поради което имат чувство, че са оглупели. Но в случая не става дума за истински паметови нарушения, а затруднения, произхождащи от влошената концентрация. При най-тежките случаи може да се стигне до депресивен ступор. При психотичните депресии има налудности за вина, за безперспективност и безнадеждност, които могат да станат основание за извършване на суицид. По-рядко е възможно да има и слухови халюцинации. Ако депресията има органичен характер /произхожда от органични увреди на мозъка, вследствие заболявания, например инсулт, алкохолизъм или отравяния/ е възможно халюцинациите да бъдат и зрителни или обонятелни.

Възрастови особености и депресия…

Възрастовите особености на депресията са по-характери за пациентите над 60 години. Депресията при тях често е свързана със съвсем основателните мисли за края на живота, за направеното през него, по-често има свръхценни или налудни идеи за вина, за тежки нелечими заболявания или мисли за безперспективност.

Няма категорично доказани фактори, отключващи депресия. При еднакви обстоятелства едни хора се разболяват, а други – не. Това е обичайно при полифакторно обусловените заболявания  – трябва да се комбинират всички фактори, за да се развие болестта. Стресът, хроничното напрежение, тежки житейски ситуации – развод, раздяла, смърт на близък /особено на дете, особено самоубийство на дете/, финансови затруднения, хронично влошени отношения с  партньора, могат да доведат при някои хора /но не всички/ до развиване на депресивен епизод. В тези случаи депресията се обозначаваше като екзогенна, т.е. идваща отвън. Когато депресивният епизод се развие без видима причина депресията се обозначаваше като ендогенна, т.е. идваща отвътре. Това е една по-стара класификация на депресивните епизоди, която понастоящем не се употребява широко. Като фактор за разболяване от депресия, разбира се трябва да се отчитат и личностовите особености на индивида – по-психастенните хора по-лесно попадат в капана на депресията.

Как се поставя диагнозата и какво включва лечението, което дава най-добри резултати?

Диагностицирането на депресията е изключително клинично. Базира се на събиране на анамнеза, включително фамилна, снемане на подробен психиатричен статус и оценка на социалното функциониране. Има и разработени скали за оценка, но те са помощни, а не основни диагностични средства. Следва да се проведе и задълбочен соматичен преглед, защото има вътрешни и гинекологични заболявания и състояния /щитовидната жлеза, климакс, менопауза/, които могат да доведат до депресивен епизод.

Във всички случаи болният от депресия човек трябва да бъде убеден, ако сам не го пожелае, да се лекува. Депресията е лечимо заболяване. Може да се приложи медикаментозно лечение, психотерапия или комбинация от двата метода. Медикаментозното лечение включва антидепресанти, транквилизатори, сънотворни, антипсихотици, тимостабилизатори – монотерапия или комбинирана такава. Лечението може да бъде амбулаторно, т.е. у дома, а при необходимост и в болнично заведение. Последното е наложително ако болният е с депресивен ступор, отказ от храна и мисли за самоубийство.

Когато депресивният епизод е тежък, налице е депресивен ступор или пациентът е резистентен на лечението. Може да се приложи електроконвулсивна терапия, която е регламентирана в съответните наредби. Този вид лечение изисква задължително информирано съгласие от болния /само от него, ако не е поставен под запрещение/, преглед от офталмолог и кардиолог. Курсът е 6-8 процедури, по две седмично, под пълна краткотрайна анестезия. Когато депресивният епизод е част от клиничната картина на биполярно афективно разстройство се прилагат, освен антидепресанти и антипсихотици, и тимостабилизатори.

Особености и причини на тежката депресия.

Причините за депресията все още не са напълно изяснени. Все още не е открит „отговорен ген“ за това заболяване. Факт е, че има фамилна предразположеност. Ако един човек има кръвни роднини, особено възходящи, с депресия, рискът да се разболее е по-голям, но не е задължително. Депресията не е наследствено заболяване в медицинския смисъл на думата.  Със сигурност стресът, напрежението, житейските неблагополучия, повишената тревожност, предхождащи психични разстройства от типа на паническото и другите невротични заболявания, алкохолизмът, напредналата възраст и др. подобни фактори могат да станат благодатна почва за отключване и развиване на депресивен епизод. Възможно е такъв да се разгърне и вследствие лечение на маниен епизод /докато се овладяват маниините симптоми пациентът да „превключи“ в депресивна фаза/.

 Кои са социалните проблеми, резултат от депресията?

Депресията е социално значимо заболяване. И поради факта, че твърде много хора по света – в различните статистики до 30%, боледуват от различни по вид и тежест депресии, и поради големите икономически загуби от боледуването. Съществен фактор за определянето на депресията като социално значимо заболяване е и това, че боледуващите имат ниско качество на живот, включително и по-малка продължителност поради реализираните суициди. Депресията е инвалидизиращо заболяване, защото епизодите са дълги – могат да продължат с месеци, над 30% от болните рецидивират, т.е. развиват втори и следващи болестни епизоди, инвестират много средства в медикаментозно лечение и психотерапия, а нерядко поради болестта остават и без работа. В социален и личен план също има сривове – безработица, разводи, раздели, социална изолация.

Как могат да завършат тежките форми на депресия? Какво е обяснението?

Най-тежкото последствие и в личен, и в социален план, от депресията е реализирането на самоубийство. Това решение е тежко и се взема трудно. Много хора смятат, че да сложиш край на живота си е израз на слабост, но това не е така. Не бива да забравяме, че реализирането на суицид става чрез преодоляване на една мощна биологична сила – инстинкта за живот. Депресивният човек взема това решение не само и не винаги в резултат на психотични симптоми – налудности за вина, за тежки нелечими заболявания, а по-често, защото в резултат на болестта не вижда изход от ситуацията, която може и да е съвсем реално много тежка за него. Формират се мисли за безперспективност, мисленето – поради болестта, е безалтернативно. Много опасен момент при лечението на депресивно болните е, когато в резултат на него те са психомоторно по-раздвижени, но емоционално все още подтиснати. Тогава е много голяма вероятността да посегнат на живота си и вниманието към тях трябва да е много изострено.

Изключително важно да се знае за депресията като болест е, че това не е слабоволие или каприз от страна на болния човек. И близките му трябва да проявят много търпение, да го обградят с внимание  и любов. Когато душата е раздирана от депресия, болката е адска. Човекът е на парчета и трябва много време и любов те да бъдат събрани и слепени отново!..

                                              Разговора води: Емил Рафаилов