Диабет и очи – част I-ва

30

Как диабетът уврежда очите?

Диабетът засяга очите, когато кръвната захар е много висока.

При краткотрайно повишаване на кръвната захар може да настъпи временно замъгляване на зрението. Това се дължи на факта, че високата глюкоза може да причини оток на тъканите на очите, което  да затрудни фокусирането и в резултат зрението да се замъгли.

Веднага след нормализиране на кръвната захар обаче замъгленото    зрение отзвучава. Такива пациенти сменят очилата си  всеки месец, поради вариациите на кръвната захар. Друга често срещаща  се проява от страна на очите в ранните етапи от развитието на диабета е появата на възпалителни заболявания на клепачите “ ечемици”. Kатаракта в по ранна възраст също може да  бъде усложнение на диабет. Диабетната ретинопатия е  прогресиращо заболяване, което започва с увреждане на нервните    клетки и най-малките кръвоносни съдове в ретината. В своите най-ранни стадии тя може да не засяга зрението, но с течение на времето може да доведе до загуба на зрение и слепота на двете очи. Диабетната ретинопатия може да се прояви в няколко форми  на ретинна патология: непролиферативна диабетна ретинопатия (НПДР), пролиферативна диабетна ретинопатия (ПДР) и диабетен макулен оток (ДМО).

Диабетен макулен оток (ДМО)

ДМО е проява на диабетната ретинопатия, която води до загуба на  централното зрение. Може да има ДМО и при НПДР, и при ПДР, както и да се появи на всеки стадий от ретинопатията.

Представлява оток на макулата, частта от ретината, отговорна за централно зрение. Отокът се дължи на изтичане на серозна течност от съдовете. Като  причинява  намаление на зрителната острота.

Непролиферативна диабетна ретинопатия (НПДР)

НПДР е най-ранната клинична проява, която може да бъде диагностицирана и е най-честата форма на ретинопатия. Има три стадия лека, средна и тежка. При НПДР стените на кръвоносните съдове в ретината изтъняват. Появяват се микроаневризми.

 Пролиферативна диабетна ретинопатия (ПДР)

Този напреднал стадий на диабетната ретинопатия се характеризира с растеж на патологични кръвоносни съдове върху вътрешната повърхност на ретината и по повърхността на стъкловидното тяло, което изпълва вътрешността на окото.

Кръвоносните съдове не водят директно до загуба на зрение. Но новообразуваните кръвоносни съдове са „чупливи” и лесно кървят. Освен  това тези кръвоносни съдове образуват мрежа, която причинява тракции върху кръвоносните съдове и ретината, водещи до кръвоизливи и отлепване на ретината.

Около 60 % от пациентите с ПДР ослепяват в разстояние на 5 години от диагностициране на заболяването, ако не се лекува. Кои са рисковите фактори за развитието на диабетна ретинопатия:

Тежка хипергликемия, високи нива на кр. захар. Ето защо контролът на кръвната захар е основният рисков фактор, свързан с развитието на диабетна ретинопатия. Има проведени различни клинични проучвания, които показват, че   добрият контрол на диабета, измерван с понижени нива  на кръвната захар, отлага началото и забавя прогреса на диабетната ретинопатия.

Кръвно налягане: Голямо клинично проучване показва, че ефективният контрол на кръвното налягане понижава риска за прогресия на диабетната ретинопатия и влошаването на зрителната острота. Високото кръвно налягане уврежда макро и микро съдовата система на организма, повишавайки риска за  очни проблеми, инсулт, сърдечни и бъбречни заболявания.

Целевото кръвно налягане за повечето хора с диабет е по-ниско от 130/80.

Продължителността на диабета: Диабетът е хронично заболяване. Рискът от развитие на диабетна ретинопатия или прогресия на заболяването нараства с времето. След 15 години, 80% от диабетиците с тип 1 ще развиват диабетна ретинопатия; след 20 години 84% от пациентите с тип 2 диабет     ще имат диабетна ретинопатия.

Нива на липидите в кръвта (холестерол и триглицериди): Повишените серумни нива на липидите  могат да доведат до по-големи натрупвания на ексудати в ретината. Това състояние се свързва с висок риск и значителна загуба на зрение.

Автор: д-р Юлия Барахарска, офталмолог