Захарният диабет е хронично заболяване, което се развива, когато панкреасът (задстомашната жлеза) не е в състояние да произвежда инсулин, или когато тялото не може да използва произведения от панкреаса инсулин.
В същото време той е отговорен за утилизацията на глюкозата от приетата храна да премине от кръвта в клетките на тялото, за да се произведе енергия. Когато организмът не е в състояние да произвежда инсулин или да го използва ефективно, в кръвта се наблюдават повишени нива на глюкоза (известни като хипергликемия). Високите нива на глюкозата в кръвта за продължителен период от време могат да доведат до увреждане на различни тъкани и органи в тялото.
От урологична гледна точка, асоциирани с диабета по принцип са хроничните усложнения на заболяването .
Увреждането на малките кръвоносни съдове в частност тези на бъбреците води до намаляване на тяхната ефективност състояние известно като диабетна нефропатия. Нарушената функционална активност на бъбреците води до повишаване нивата на азотните тела урея, креатинин и други продукти на белтъчната обмяна като пикочната киселина в кръвта ,нарушения в алкално киселинното равновесие . Всичко това се отразява на общото сътояние на пациентите характеризиращо се с повишена умора, стомашно-чревни неразположения т.н
Високата кръвна захар засяга и сетивната функция на нервите. Често това се проявява с изтръпване на ръцете и краката. Засягането на периферните нерви и кръвоносни съдове в малкия таз води до неврогенни разстройства на уринирането и асоциираните с него чести и непреодолими позиви за уриниране, водещи понякога и до неволно изпускане на урина. Освен свърхактивност на пикочния мехур не рядко се наблюдават и противополжини симпотми ,като атония на същия, вследствие задържане на сигналите, изпратени към пикочния мехур или отслабване на мускулите, отговорни за неговото функциониране Непълното изпразване на мехура при уриниране се определя като ретенция на урината .Хронична задръжка на урина в пикочния мехур може да доведе до формиране на конкременти , увреждане на бъбреците и е основен предразполагащ фактор за развитие на чести и рецидивиращи инфекции.
Уроинфекциите са важна предпоставка за формирането на конкременти в бъбреците – някои щамове Proteus, Klebsiella и Pseudomonas разграждат уреята до амоняк, който се свързва с магнезия и фосфатите в урината и формира струвитни конкременти. Отделно, самите излющени епителни клетки при една инфекция, кръвни и гнойни съсиреци представляват литогенни ядра, върху които могат да изкристализират различни йони. Често тези конкременти достигат големи размери под формата на отливка на бъбречното легенче.
Проблемите с пикочния мехур и сексуалната функция са често срещани при пациентите с диабет. Наличието на тази болест може да причини ранно отключване на тези проблеми. Сексуалните и урологичните заболявания се дължат на увреждането на нервите, като усложнение на диабета. Хората, които редовно следят своето заболяване могат да намалят риска от тези усложнения.
Както мъжете, така и жените с диабет могат да страдат от сексуални проблеми, в резултат на увреждането на нервите и малките кръвоносни съдове, които се намират в областта на половите органи.
При мъжете в резултат на нарушената периферна инервация и микроциркулация на кръвта може да причини симптоми ,които са свързани със сексуалното здраве т.нар еректилна дисфункция , с което и невъзможността да бъде постигната и поддържана ерекция. Диабетът може да повлияе на здравето на простатата и да увеличи риска от различни заболявания, като например простатит.
При жените диабетът може да доведе до намалено либидо и сухота във влагалището , което да доведе до болезнени полови актове и други проблеми.
Честите и рецидивиращи инфекции на пикочната система и нарушената трофика на тъканите може да засегнат и кожата на пениса предизвиквайки фиброзни промени т.нар фимоза Ако се остави нелекувано, може да се разпространи и засегне, не само препуциума, но и glans penis и дисталната уретра, водещо до затруднено уриниране и болка . Клинично се разпознава по сиво-белия, неразтеглив цикатрикс, обхващащ края на препуциума. При възрастните пациенти това е също и преканцероза за рака на пениса. Прилагането на локални кортикостероиди би могло да има ползи при някои пациенти, но основна терапевтична възможност е хирургичното лечение, състоящо се в отстраняване на загегната област –известно като циркумцизия.
Автор: д-р Светлин Златев, уролог
