Ще обобщим накратко анатомията на простатната жлеза и последствията от нейната хиперплазия по отношение акта на уриниране. Когато говорим за хиперплазия на простатата имаме в предвид увеличаването на нейния обем, което води до пречка в пълното и безпрепятствено изпразване на пикочния мехур .
Доброкачествената простатна хиперплазия –ДПХ е заболяване с постоянно прогресиращ ход и затова оплакванията на пациентите не са константни във времето. Разрастването на жлезата се дължи основно на хиперплазия на жлезите от „преходната зона“ или периуретралните жлези. Тъй като през простатата преминава пикочния канал – уретра това разрастване на жлезата предизвиква затруднение при преминаване на урината през нея. Като компесаторна реакция организмът започва да натрупва мускулна маса в пикочния мехур ,което води до неговата хипертрофия. Аналогични промени напр. са и хипертрофията на лявата камера на сърцето при не добре лекуваната артериална хипертония.
Ако не се лекува, ДПХ води с времето до преразтягане и умора на пикочния мехур (атония), което от своя страна до редица усложнения – като хроничната задръжка на урината и произтичащите от това усложения свързани с развитието на инфекции, формиране на конкременти, а при по-тежки случаи дори бъбречна недостатъчност .
Съвременните методи за лечение позволяват добро контролиране на симптомите и високо качество на живот на болните.
И тук идва сакралният въпрос кога, по какъв метод и въобще трябва ли да се оперирам ?
Много често в кабинета ми влизат пациенти и споделят –„КАЗАХА МИ ,ЧЕ ИМАМ ГОЛЯМА ПРОСТАТА И ТРЯБВА ДА СЕ ОПЕРИРАМ“.
Най-честият отговор ,който давам е ,че размера простатата не е в абсолютна корелация с оплакванията на пациента и само по себе си не може да е индикация за оперативно лечение.
И все пак като всеки човешки организъм и ние не сме еднакви, и ако примем размера на простата за константна то никой не може да предположи каква е другата част от уравнението – мускулната сила на пикочния мехур. Ето защо понякога има мъже с изразена хиперплазия без никакви симптоми и други с далеч по- малки размери на простатата, но с вече настъпили усложнения от хроничната задръжка на урината в пикочния мехур. Затова от чисто клинична гледна точка урологът би трябвало да препоръча оперативно лечение, когато количеството на остатъчната урина е повече от 50-60 мл и/или са налице други усложнения като мехурна литиаза ,кръв в урината и т.н При това на фона, на вече започнато консервативно лечение с давност повече от два месеца. Разбира се има и случаи, при които пациентите нямат остатъчна урина и въпреки консервативното лечение изпитват сериозни затруднения в уринирането .В тези случаи са необходими допълнителни изследвания, за да се уточни причината.
Най-често това е уретроцистоскопията, която ни дава възможност да направим визуален оглед на цялата отделителна система. Не рядко се установяват и други причини като – стеснения на пикочния канал, склеротични промени в областта на мехурната шийка, конкременти в пикочния мехур и/или простаната част на уретрата.
И все пак ако ви предстои оперативно лечение имайте предвид и двата оперативни метода :
- Отворени операции. Съществуват най-различни модификации за оперативно премахване на простатата, като най-разпространени са ретропубичната и супрапубичната простатектомия.
- Трансуретрална резекция на простатата или по-известна като безкръвно премахване на простатата е утвърдена като златен стандарт.
Избора зависи от преценката на вашия уролог, който би трябвало да се съобрази освен с физикалното състояние и наличие на придружаващи заболявания , но и най-вече с размера на простатната жлеза. Според Европейската асоциация по урология простатна жлеза по-голяма от 70 куб.см обем следва да се оперира по открит метод.
С напредването на медицината и използването на нови технологии и методи като лазерната енуклеация дава увереност на много уролози да оперират простатни жлези с по-големи размери, което неминуемо често води до редица следоператини усложнения и недостатъчна удоволетвореност от страна на пациента. Да не говорим и за фнансовата страна на аспекта и случаите на ненужно извършени операции по повод т.нар ДПХ.
За да успокоим мъжката аудитория ще изтъкна факта, че оперативното отстраняване на простата не води до еректилна дисфункция, а само до загуба на семенната течност при оргазъм. Широко рекламираните по телевизията хранителни добавки имат своето място в лечението на ДПХ, но по- скоро са приложими при по- млади мъже, без изразени оплаквания и без данни за остатъчна урина при ехографския преглед.
Автор: д-р Светлин Златев, уролог
