Духовно “пътуване” към истината

„Самотата можеш да смениш най- успешно с друга самота“

Тази сентенция от „ Откровения в полунощ“ на Емил Рафаилов ме накара да се върна в далечните години на нашето запознанство. Разбира се то започна професионално, когато бях поканена за разговор в предаването му.

Тогава все още не знаех нищо за Емил Рафаилов. В хода на предаването разбрах, че пред себе си имам добре подготвен събеседник по всички теми по които дискутираме. Усещането ми беше за разговор с колега – лекар, който по някаква причина беше изоставил практическата медицина и  избрал да продължи развитието си в полето на журналистиката. Толкова ерудирани и задълбочени, точно подбрани бяха въпросите и тезите, които защитаваше във воденото от него специализирано медицинско предаване. В последствие се убедих, че тези качества са „запазената марка“ на Емил Рафаилов.

Годините на познанство и професионални срещи ми дадоха възможност да открия още  важни  черти от характера му- той е безкрайно коректен събеседник и верен приятел. И това се чувстваше във всяко едно предаване –атмосферата, която създаваше предразполагаше  гостите му  да покажат най- доброто от себе си не само в  професионален план , но и в чисто човешки. Емил Рафаилов умее елегантно да направи преход от конкретната тема към разсъждения върху някои философски въпроси  близки  до медицината. И така срещите  с него  се превръщаха в истинско духовно пътуване от конкретното лекарско ежедневие до приятелски разговор по темите на човешкото битие.

Тези теми вълнуват много Емил Рафаилов  и той обича да ги дискутира с всичките си гости, да получи различен от неговия поглед . Тази възможност го кара да разсъждава все по- задълбочено и да навлиза във философските теми.

Досещах се, че е въпрос на време Емил Рафаилов да ни зарадва с възможността да надникнем в тишината на нощите му и да споделим  среднощните му разсъждения. „ Откровения в полунощ“ показват зрелостта на автора и последователната му упоритост да събира и подрежда като пъзел житейската си мъдрост, да  ни допусне  до своята емоционална същност.

Последното което може да се каже за Емил Рафаилов е , че е самотен човек. Но в самотата на среднощните му разсъждения той е намерил начин да ни покаже още една черта от многопластовия си образ.

д-р Веселка Гергова, интернист-кардиолог и дългогодишен приятел на Емил Рафаилов