Дълбока венозна тромбоза
Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е заболяване което се характеризира с образуване на тромб (съсирек) в дълбоката венозна система. Известна е още под името флеботромбоза или дълбок тромбофлебит. Името тромбофлебит идва от тромбус (съсирек) и флебитис (възпаление на вена). В последните години наименованието „тромбофлебит” се използва по-често за тромбофлебит на повърхностните вени, а ДВТ за тромбоза на дълбоките вени. Понятието „флеботромбоза” се използва все по-рядко.
Причините за заболяването са различни – тежки оперативни интервенции с продължителна имобилизация (обездвижване), имобилизация след тежки инсулти, туморни процеси, травми, тежко физическо натоварване и вродена тромбофилия.
Клиничната картина включва появата на оток, тъпа болка и чувство на тежест в засегнатия крайник. Отокът е масивен, напрегнат и се появява под нивото на тромбозата (запушването) на вената. Кожата е топла, напрегната и при натиск не оставя „тръпчинка”. Характерна е появата на напрегнати дилатирани (разширени) повърхностни вени.
Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и ехографската находка. Освен по-горе посочените симптоми, може да се появят тахикардия (ускоряване на пулса) и повишена температура (с-ми на Малер и Михаелис), но те се срещат в около 30% от случаите. Други с-ми са болка в подбедрицата при притискане и при флексия „свиване” на стъпалото. (известни като с-ми на Хоманс и Льовенберг). Въпреки наличието на типична клиничната картина, тя не е на 100% сигурна. Ехографското изследване дава точна картина за състоянието на дълбоките вени. Методът е неинвазивен и леснодостъпен. В случаите, когато ехографската находка е неубедителна, се прави инвазивно контрастно изследване – флебография.
Лечението на заболяването е основно медикаментозно и включва употребата на антикоагуланти (противосъсирващи препарати), венотоници, елевация (повдигане) на крайника и еластокомпресия. Необходимо е поставянето на диагнозата, лечението и проследяването на пациента да се осъществяват от съдов хирург или ангиолог. При прясна тромбоза може да се извърши тромболиза (разтваряне на тромба) или ендоваскуларна екстирпация на тромба. При пациенти с рецидив или епизоди на белодробна тромбемболия е желателно да се извърши генетично изследване.
Диференциална диагноза се прави с отоци,предизвикани от системно заболяване, като бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, лимфедем и хипопротеинемия. В тези случаи отокът е меко-тестоват и с изключение на лимфедема, е симетричен (засяга и двата крайника).
Най-сериозното усложнение на ДВТ е белодробната тромбоемболия (БТЕ). При наличие на флебографски или ангиографски данни за недобре фиксиран тромб се налага имплантиране на вена кава филтър или оперативно лечение – венепликация.
Автор: д-р Милан Цеков, съдов хирург
