Ендопротезиране. Ревизионно /повторно/ ендопротезиране

42

проф.Румен Кастелов, ортопед: „Най-драматичното усложнение след ендопротезиране на тазо-бедрената става е инфекцията“.

Кои са строгите показания за протезиране?

Най-сериозната причина за ендопротезиране е болката. Пациентите с коксартроза усещат и „скъсяване? на засегнатия крайник, което реално се дължи на сгъване на крака в тазо-бедрената става, поради стягане на обвивката на ставата. Започват да куцат, поради разликата в дължините на двата крака. Започва претоварване на гръбначния стълб в областта на кръста. Често се появява и радикулит.

Факторът – болка – какво е характерно за нея и до кога може да се повлиява от лекарствени препарати?

При коксартроза болката е в ингвиналната гънка /слабините/. Възможно е и да се проектира по предната част на бедрото. Дължи се на възпаление на тазо-бедрената става, поради износване на хрущяла в същта. В началото на заболяването се проявява като тежест и стягане, особено след продължително ходене или стоене прав. Появява се и сутрешна скованост в съответната тазо-бедрена става, която след раздвижване преминава. С напредване на заболяването болката става постоянна и всяка крачка става болезнена. Единствено облекчение настъпва след продължителен покой.

Пациентите се страхуват от постоперативни усложнения. Какви могат да бъдат те и до каква степен тревогата е основателна?

Най-драматичното усложнение след ендопротезиране на тазо-бедрената става е инфекцията. Статистиката отчита 1-1.5 % инфекции след ендопротезиране. При ранни инфекции може да помогне антибиотично лечение. При по-късни се налага отстраняване на инфектираната става и поставяне на нова.

Внякои случаи е възможно изкуствената става да излиза от леглото си /да се луксира/. Причина за това може да бъде недобро ориентиране на компонентите на протезата по време на операцията или неспазване на указанията на лекаря в постоперативния период. Проблемът се преодолява, като се коригира двигателния режим или се стабилизира ставата оперативно. Възможно е да се отчете разлика в дължините на крайниците. Това, обикновено, се толерира от пациентите, когато е в рамкитте на 1-2 см.

Като усложнение се отчита и разхлабването на изкуствената става. Може д асе получи, ако по време на операцията е поставена недостатъчно стабилно, но по-често разхлабването настъпва с времето. Това особено важи за жени в напреднала възраст, при които поради засилване на остеопорозата костите не могат да държат достатъчно добре компонентите на ендопротезата. Проблемът се преодолява чрез отстраняване на разхлабената става и поставяне на нова.

Кога се налага ревизионно или повторно ендопротезиране на става?

Ревизионна ендопротезиране се налага при:

  • инфекция в областта на изкуствената става.
  • при многократно изваждане на изкуствената става /луксация/
  • при разхлабване на поставената ендопротеза.
  • при счупване на бедрото или таза, след злополука.

Какви грешки най-често допускат пациентите в случаите, които коментираме?

Изкуствената става се поставя за да осигури комфорт и живот без болка на страдащия от коксартроза. Няма специални изисквания към оперирания пациент, но не са желателни прекалено големи натоварвания, като тежък физически труд, напр.

Най-честата грешка, която допускат пациентите е да не се съобразяват с указанията на хирурга в ранния следоперативен период.. Изкуствените стави се поставят с различни достъпи и всеки достъп изисква определен двигателен режим. Често те слушат повече съседите и приятелите, а не спазват дадените им указания.

За да се предотвратят инциденти е необходим веднъж годишно контрол на състоянието на ставата.

                                                                 Разговора води: Емил Рафаилов