Епидемиология на рака
Ракът е генеричен термин за голяма група заболявания /приблизително 100/, които засягат човешкия организъм. В неговото разпространение има подчертани различия на локално, национално и регионално ниво, особено когато се вземат под внимание специфични туморни локализации, а не заболяването, като цяло. Направените констатации от данните за смъртността и преживяемостта показват, че страните с висок индекс на човешкото развитие (Human Development Index, HDI1 ) имат най-голямо разпространение на злокачествени новообразувания, а също така предоставят най-добри услуги по отношение на тяхното откриване, диагностика и лечение. В тези страни са и най-големият брой болни, преживели рака. Световните различия в разпространението на рака са установени преди повече от 50 години, като е доказана ролята на отделни рискови фактори и възможностите за тяхната превенция и контрол.
Епидемиологичните данни за рака не само предоставят информация за неговото разпространение, но потвърждават и лежат в основата на причинно-следствените връзки, което е предпоставка за ефективни профилактични действия. Според данните на СЗО ракът е първата или втората водеща причина за преждевременна смърт (1 на 6 смъртни случаи в света) на населението под 70-годишна възраст в 91 от общо 172 страни и се нарежда на трето или четвърто място в други 22 държави в глобален мащаб през 2015 г.. Очаква се злокачествените заболявания да заемат челно място, като причина за смърт и да бъдат най-важната бариера срещу нарастване продължителността на живота във всяка една страна на света през 21 век . До 2040 г. засягането от рак в глобален мащаб ще достигне 27.5 млн. нови случаи и 16.3 млн. умирания. Бъдещото увеличение може да бъде и по-голямо, поради очакваното нарастване на въздействието на факторите, свързани с по-големия риск от заболяване, като тютюнопушене, нездравословно хранене, недостатъчна физическа активност и по-малко раждания в страните с икономически преход.
Заболеваемостта и смъртността от рак нарастват в глобален мащаб. Причините за това са комплексни, като съществена роля имат застаряване на населението и увеличаване на неговия брой, както и промените в преобладаването и разпространението на основните рискови фактори за рака (визирани по-горе), част от които са свързани със социално-икономическото развитие . Вариациите при рака са най-подчертани в страните с развиващи се икономики, където нарастването е успоредно с променящия се профил на най-разпространените локализации. В тази връзка все повече се наблюдава изместване на свързаните с инфекции и бедност заболявания, от тези, които са характерни за най-развитите страни в Европа, Северна Америка, Австралия и др. Често, те се дължат на т.н. „позападняване“ в начина на живот , въпреки че все още съществува географско различие между отделните страни и региони, повлияно от преобладаването на локални рискови фактори, в зависимост от степента на социален и икономически преход.
Пример за това са значителните разлики в показателите на злокачествените заболявания, резултат от инфекции, между развиващите се и развитите страни. Ракът на стомаха е най-честата локализация, свързана с инфекции, следван от карцином на маточната шийка и черния дроб . Ракът на белия дроб, женската гърда и колоректалният карцином са трите най-често срещани локализации при заболелите и сред петте най-чести причини за смърт от злокачествени неоплазии. Взети заедно, тези локализации са отговорни за 1/3 от засягането от рак в световен мащаб . Ракът на белия дроб и женската гърда са водещи в структурата на новозаболелите, с приблизително 2.1 млн. диагностицирани случаи или 11.6% от всички злокачествени новообразувания през 2018 г. в света. На трето място е колоректалният карцином (1.8 млн. случаи или 10.2% от всички случаи с рак), следван от ракът на простатата (1.3 млн., 7.1%) и стомашниян карцином (1.0 млн., 5.7%). Почти 1/5 от починалите от рак се дължат на белодробният карцином поради лошата прогноза на заболяването (1.8 млн. смъртни случаи, 18.4% от структурата на умиранията по причина рак); 1/10 са при колоректалният карцином (881 000 умирания, 9.2%); след което се нареждат ракът на стомаха и черния дроб с по 8.2% и ракът на женската гърда с 627 000 умирания или 6.6%.
Автор: проф.Панайот Куртев, онколог
