хранене и диететика

Жлъчнокаменна болест – диетопрофилактика и диетотерапия – част-II-ра

Режим на хранене за превенция на холелитиазата съдържа редовен прием на растителни влакнини, рибени мазнини ( омега-3 мастни киселини), пресни плодове и зеленчуци, ядки, кафе, умерена употреба на алкохол. Някои от съвременните насоки за здравословно хранене съдържат изрична препоръка  да се следва хранителен режим който може да намали риска от холелитиаза.

Няма  „вълшебна“ диета, която може да предпази от жлъчнокаменна болест, провокиране на жлъчна колика или холелитиаза,  но спазване на някои основни правила може да подобри и облекчи състоянието на пациенти при които има вече образувани камъни в жлъчката.

Мазнини

Клиничните препоръки за избягване на мазните храни за намаляване   риска от провокиране на жлъчна колика  или възпаление на жлъчния мехур не са  базирани  на научни доказателства, въпреки че тези препоръки са все още се прилагат. Не само мазнините водят до контракция на жлъчния мехур, но подобно действие имат също високобелтъчните храни, средноверижните триглицериди (кокос и кокосови продукти като кокосово масло и пълномаслено кокосово мляко, палмови ядки и в малки количества пълномаслени млечни храни) и  формулираните диети. Контракциите на жлъчния мехур са медиирани от чревния хормон холецистокинин и имат централна нервна регулация,  като са независими от чревната стимулация. Въпреки,  че мазнините в диетата са само един от факторите водещи до жлъчна криза тяхното ограничаване, особено на тези от животински произход и равномерното им  разпределение в рамките на дневния прием може да намали жлъчната преципитация и оттук и образуването на камъни в жлъчката. Ограничаване на животинските мазнини има очевидна полза при пациенти с жлъчнокаменна болест.

Средиземноморска диета

Един добър режим на хранене за лица с хроничен холецистит е Средиземноморската диета. При хронична холелитиаза усложнена с холецистит се поддържа хронично възпаление, което  от своя страна увеличава риска за възникване на редица други заболявания. Средиземноморската диета има антиоксидантно и противовъзпалително  действие и е с доказан  ефект върху редица  неинфекциозни, социалнозначими болести като сърдечносъдови, тип-2 диабет, метаболитен синдром и някои видове рак. Тази диета е богата на растителните храни ( сурови плодове и зеленчуци, бобови храни, ядки, семена, пълнозърнени продукти, зехтин, умерена консумация на млечни храни (кисело мляко, сирена), ниска до умерена консумация на продукти от животински произход – риба и птици,  умерен прием на вино, което задължително се пие по време на хранене. Това, което се ограничава или изцяло се изключва са храни богати на рафинирани въглехидрати и животински мазнини. Едновременно с това се препоръчва практикуване на активен начин на живот.

Тази диета е богата на баластни вещества (влакнини) благодарения на които се намалява времето за преминаване на храната през чревния тракт (скъсено транзитно време) и се променя метаболизма на жлъчните киселини във фекалиите, което, медиирано чрез понижаване на нивата на циркулиращия инсулин има значение за намаляване на риска от образуване на жлъчни камъни, т.е. има превантивен ефект. При вече съществуваща холелитиаза, средиземноморски модел на хранене може да намали вискозитета на жлъчката и да облекчи периодичното запушване на възпаления жлъчен мехур. Доказана е връзка между средиземноморския модел на хранене и предотвратяването на симптоматични камъни в жлъчката както и превенцията на оперативните интервенции за камъни в жлъчката. До момента липсва рандомизирано контролирано проучване в тази област, но епмиричните наблюдения са окуражаващи в полза на средиземноморския начин на хранене.

Хроно диета ( режим на хранене)

Съставът и количеството консумирани храни е от съществено значение при жлъчнокаменна болест, но времето и честотата на хранителния прием, както и видът и количеството на хранителните вещества в отделните приеми имат значение.
Камъни в жлъчката, съставени предимно от холестерол, се образуват когато жлъчката е пренаситена с холестерол. Нивата на холестерол в жлъчката се влияят от редица фактори, включително синтез на ендогенен холестерол и концентрацията на жлъчни соли и те се влияят от дневните вариации, като най-високите концентрации на холестерол се наблюдават през нощта.  Ако жлъчният мехур се изпразва рано сутрин и на редовни интервали през целия ден това потенциално намалява възможността богатата на литогенен холестерол жлъчка да се утаи и така може да намали риска от образуване на камъни.Установено е, че сутрешната закуска, приемана по едно и също време намалява риска от образуване на камъни в жлъчката.

Практическата препоръка е да се изгради редовен режим на хранене в определени часове, равномерно количествено и качествено разпределение на хранителен приеми и да се избягват продължителни периоди на гладуване по-дълги от 12 часа (популярният напоследък fasting).

Физическа активност

При жлъчнокамнна болест, наред с диетотерапията трябва  да се разбере потенциалът на физическата активност  за повлияване на клиничните резултати.Има ясни епидемиологични доказателства, че по-ниските нива на физическа активност са свързани с по-висок риск от камъни в жлъчката. Удълженото време в седнало положение също е свързано с по-висок риск от камъни в жлъчката и това не зависи от физическата активност. Увеличаване на физическата активност или намаляване на времето, прекарано седнал при хора с камъни в жлъчката е неразделна част,заедно с диетата , от профилактика на жлъчнокаменната болест и намаляване на риска от усложнения.

Като заключение може да се подчертае, че жлъчнокаменната болест е хронично заболяване, което изисква комплексна промяна в начина на живот – хранене, избягване  приема на алкохол, поддържане на нормално тегло и активен начин на живот – повече движение и по-малко време пред екрана.

Автор: проф. д-р Людмила Иванова, дм ,специалист по хранене и диететика

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[bws_google_captcha]