Жлъчно-каменна болест

319

д-р Димитър Пейчинов – хирург в клиниката по хирургия – УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София, асистент в Катедра Спешна медицина към Медицински университет София. Извършва високо специализирани интервенции (лапароскопски и класически) в пълния обем на коремната хирургия

Жлъчно-каменната болест е една от най-често срещаните в гастроентерологичната и хирургичната клинична практика. Очаква се със застаряване на населението да се увеличи и честотата. Наблюдава се при около 10-16% от изследваните с ултразвук европейци. Интересно е, че се среща до 4 пъти по-често при жените, докато при мъжете протича с повече усложнения. Средната възраст на пациентите е между 40 и 60 години. Почти всеки човек е чувал за камъни в жлъчния мехур, но когато се сблъска с проблема възникват много въпроси и има малка информираност. За да отговорим на повечето от тях, ще започнем с анатомията, устройството и функцията на засегнатите органи.

Черният дроб е най-големият орган в човешкото тяло и тежи около 1500 г. Основните клетки, от които е изграден, се наричат хепатоцити. Подредени в единични редици и в тях  се образува жлъчката. Тя тече по система от каналчета, които се събират в два големи, съответно ляв и десен от двата дяла на черния дроб. От сливането им се образува общия жлъчен проток. Той, заедно с главния панкреасен канал, се вливат в дванадесетопръстника като образуват дуоденалната папила. От тази особеност може да си обясним защо при налични камъни в жлъчните пътища, може да се получи възпаление на панкреаса – панкреатит). Жлъчката е необходима за ефективното смилане на мазнините и последващото им абсорбиране в червата. С нея се секретират някои токсични метаболити, холестерол и мастноразтворими вещества.                    Жлъчният мехур е резервоар за жлъчка. Има крушообразна форма и обем в рамките на 30-60 мл. но може и да се разшири до няколко пъти. Разположен е по долната повърхност на черния дроб. На коремната стена се проецира в средната трета на дясното подребрие, затова и там се усещат болките при заболяването. С един канал, наречен дуктус цистикус, жлъчният мехур се свързва с общия жлъчен проток. Функцията му е свързана със складирането на част от жлъчката между храненията, а останалото количество се излива постоянно в тънкото черво. В жлъчния мехур се реабсорира вода и електролити и жлъчката се сгъстява. Повишава се концентрацията на жлъчни соли, бикарбонати и холестерол (това е една от предпоставките именно там да се образуват камъните). Когато човек се нахрани с повече мазнини, жл. мехур се съкращава и изцежда допълнителното количество жлъчка в тънкото черво. Ако има камъни, те пречат на това изцеждане. Тогава човек усеща болка и дискомфорт в дясно подребрие, обикновено след обилно нахранване.

Механизмът и причините за образуване на  камъни в жлъчния мехур все още не са напълно изяснени. Липсва някаква стратегия за предотвратяване на този процес и няма ефективно нехирургично лечение. Камъните се разделят на холестеролови, пигментни и смесени. Няма рязка граница между тях, но около 90% са образувани главно от холестерол. Предразполагащи фактори за образуването на литиаза са: напреднала възраст; наследствена обремененост;  женски пол; бременност; захарен диабет; затлъстяване- в последните години се смята като основен предразполагащ фактор (хората с наднормено тегло консумират богати на холестерол, висококалорични храни, без фибри и високовъглехидратни.) Напоследък е много модерно рязкото активно отслабване на теглото точно преди лятото, но при това състояние черният дроб секретира допълнително количество холестерол и се повишава риска от образуване на камъни. Черни пигментни камъни се образуват при повишена секреция на неразтворим във вода билирубин  у болни с чернодробна цироза или хронична хемолиза. Кафявите камъни се дължат на забавено движение на жлъчката или инфекция, при която бактериите отделят специфичен ензим.

Най-често хората (70-80%) живеят с камъни в жл. мехур, без да имат никакви оплаквания. Разбират за това случайно при профилактични ехографски прегледи. Установено е, че камъните могат да нарастват с по 1-2 мм в период от 5 до 20 години, преди да се появят някакви симптоми. Започнат ли веднъж жлъчните кризи, обикновено те се повтарят в по-къси или по-дълги периоди от време и с напредване на възрастта се увеличава риска от усложнения. Установено е, че физическата активност и при двата пола, съчетана със здравословно хранене, намалява симптоматичното протичане на жлъчнокаменната болест.

Автор: д-р Димитър Пейчинов, хирург