Затлъстяване – I-ва част

53
доц. Лъчезар Боянов

 На 4-ти март се отбелязва Световният ден за борба със затлъстяването. Този ден е посветен на справянето с глобалната епидемия от затлъстяване

Понастоящем международните здравни организации определят  затлъстяването като хронично заболяване с дългосрочни здравни и икономически последици за индивида и за обществото като цяло. Редукцията на тегло с последващото му устойчиво задържане е изключително трудно само с диета и физическата активност, особено когато фармакологичните средства  са ограничени, скъпи или с неустойчив ефект.

Честотата и болестността от затлъстяване във всички възрастови групи през последното десетилетие  прогресивно нарастват в глобален мащаб. Налице е и тревожна тенденция за нарастване на болестността и при децата  до 18 г. възраст.

Според статистическите данни за 2014 г.  повече от  600 милиона възрастни лица в света са със затлъстяване, а други 1,9 млрд. са с наднормено тегло или общо около 30% от възрастното население в света е със свръхтегло. Болестността от затлъстяване при възрастните в България през 2017 г. е 14%, тези с наднормено тегло 45% или общо хората със свръхтегло са около 59% от цялото възрастно население. Сред децата на възраст между 6-9 години разпространението на затлъстяването се оценява на 17.8%, а 35,7% са с наднормено тегло, при децата между 14-18 години то е 8%, а наднорменото тегло е 24,1%. България е на пето място в Европа по отношение на детското затлъстяване, според констатациите, представени на Европейския конгрес по затлъстяване в Прага – 2015 г.

Затлъстяването е хронично заболяване, в основата на което са генетични фактори в комбинация с множество фактори на околната среда. То оказва  неблагоприятно въздействие върху здравето, продължителността и качеството на живота, като увеличава риска от артериалната хипертония, повишен холестерол, захарен диабет тип 2. Съчетанието на гореописаните рискови фактори при висцералния тип затлъстяване се дефинира като Метаболитен синдром и определя неколкократно по-висок риск за  смърт вследствие  настъпили остри сърдечно-съдови или мозъчно-съдови инциденти.

Ключов патогенетичен механизъм се явява инсулиновата резистентност, водеща до дисфункция на висцералната мастна тъкан с освобождаване на проинфламаторни молекули (TNF-alpha, IL-6, IL-8, CD-68, CRP) и дисбаланс в производството на адипоцитокини (лептин, адипонектин), обуславящи хронично възпаление, подтискане на имунния отговор, възникване на ендотелна дисфункция, създаване на протромботично състояние с прогресиращ атеросклеротичен процес.

Често срещани съпътстващи заболявания при тези пациенти са болести на жлъчния мехур и черния дроб (стеатоза, стетохепатит), остеоартрит, сънна апнея и респираторни проблеми, както и няколко ракови заболявания, включително рак на гърдата, ендометриума, на дебелото черво/ректума, ендометриума, бъбреците, на хранопровода, на черния дроб и рак на панкреаса. Свръхтеглото същевременно води и до различни нервно-психически и ментални нарушения.

През последните няколко десетилетия хранителната среда се промени драстично. Най-забележителното е, че се наблюдава значително увеличение на преработените храни, които са широко достъпни, калорични, бедни на хранителни вещества, достъпни и силно популяризирани. Желаният вкус и текстура на преработените храни, съчетани с привлекателната опаковка и екстензивния маркетинг, са свързват със системите за контрол на апетита в мозъка и могат да доведат до увеличен прием на храна. Обикновено преработените храни също са много по-евтини от по-полезните и непреработени храни, което допълнително измества консумацията на здравословна храна, особено в по-неравностойно население.

Общата липса на информираност, че затлъстяването е болест и убеждението на обществеността, че затлъстяването е резултат от избор на начин на живот, а не от заболяване, създава допълнителна бариера за лечението. Това важи особено за страните с ниски и средни доходи, където здравните системи са лошо оборудвани за справяне с предизвикателството.

Събитията, които се случват в течение на живота на човек, могат да бъдат двигатели на наддаването на тегло. Детството и пренаталният живот са критични периоди, в които хранителните фактори могат да предразположат към затлъстяване в зряла възраст. С раждането на всяко дете майката запазва средно допълнително 2 кг, някои жени запазват повече.                                                                                                                 През менопаузата, има промяна в разпределението на телесните мазнини към по-неблагоприятен модел /в коремната област/, което е свързано с по-голям риск от диабет и сърдечни заболявания. Някои заболявания (като депресия) и някои лекарства (като стероиди за астма и някои антидепресанти) могат да доведат до наддаване на тегло. 

                                                            Автор: доц. д-р Лъчезар Б. Лозанов, д.м.