Затлъстяване – II-ра част

49
доц. Лъчезар Лозанов

Затлъстяването и психичното здраве са дълбоко преплетени. Някои психични разстройства могат да имат симптоми като летаргия, намален сън, прекомерен сън или повишен апетит, което може да доведе до наддаване на тегло. Изследванията показват, че хората, които имат гени, свързани с повишено тегло, са изложени на по-голям риск от депресия. От друга страна, затлъстяването при някои води до депресивна симптоматика, свързана с външния вид, извършване на ежедневните дейности, придвижване и проблеми с приемането им от обществото.

Хората, живеещи със затлъстяване, вече са изложени на по-голям риск от здравни усложнения. Последиците от COVID-19 направиха тази заплаха още по-голяма, превръщайки хората, живеещи със затлъстяване, в силно уязвима група с два пъти по-голяма склонност за хоспитализация, ако тестът е положителен за COVID-19. Едно проучване установи, че при хора с наднормено тегло 35-40% е рискът от смърт от COVID-19, а при високостепенно затлъстяване с 90%, в сравнение с тези, които са с нормално тегло. Установено е, че в отделенията за интензивно лечение 7,9% от критично болните пациенти с COVID-19 имат затлъстяване, в сравнение с 2,9% от общата популация. Излишните мазнини могат да се отразят негативно на дихателната система, както на възпалителната и имунната функция. Това може да повлияе на реакцията на хората към инфекция и да увеличи уязвимостта към тежки симптоми на COVID-19.

Лечението на затлъстяването, по принцип, трябва да бъде основано на доказателства и да включва редица подходи- поведенчески, фармакологични, дигитални, хранителни, физически дейности и хирургични интервенции. То трябва да бъде достъпно за всички хора със затлъстяване.

Затлъстяването е едно от най-бързо развиващите се заболявания и никога не е било по-важно за здравните специалисти да разполагат с актуални, основани на доказателства ресурси за управление на затлъстяването, които да им помогнат да разберат и да се справят с основните причини за проблема.

Очерталото се застаряване на населението през следващите десетилетия, особено значимо за българската популация,  както  и неблагоприятните фактори на съвремената цивилизация, свързани с  нерационален стил на живот и хроничен стрес, определят тенденция за увеличаване на болестността от затлъстяване и свързаните с него усложнения. Пречупването на тази тенденция изисква насочени и системни усилия за подобряване на околната среда, осигуряване на рационално хранене и оптимална физическа активност, забрана на тютюнопушенето, ефективно лечение на хроничните и острите инфекции и епидемиологични мерки за профилактика и контрол на социално-значимите заболявания при активното участие на всички институции, които определят бъдещата здравната политика. Ранната диагностика на нарушенията и прилагането на адекватни лечебни методи има първостепенно значение.

Препоръки за хората с наднормено тегло и затлъстяване:

1.Среща с лекар

В началото е необходимо да се изключат медицински причини за наднормено тегло- хронични заболявания (включително ендокринни) или приемано лечение (хормонални препарати, антидепресанти и др.), водещи до затлъстяване. Трябва да се има предвид, че хроничният стрес и налични съпътстващи хронични инфекции, са едни от основните фактори за изява затлъстяването, като водят да намалени резултати от провежданите диети и повишена физическа активност. Затова те трябва да се търсят и лекуват активно. Задължителни са специфични изследвания с последваща консултация със специалист- ендокринолог.

2.Трябва да се поставят реалистични цели (близки и дългосрочни).

Неподходящите стратегии за справяне с проблема и липса на мотивация със сигурност ще компрометират успешната редукция на тегло. Необходима е подкрепа от семейството, приятелите и наблюдаващите специалисти за повишение на убедеността на човек за постигне на поставените цели.

3.Промяна в храненето: прием на здравословни храни и правилно поведение при хранене.

Хранителният режим, заедно с физическата активност са двата основни компонента от цялостната стратегия за редукция на тегло, а за това е необходима промяна в стила на живот. Препоръчва се консумация на: здравословни протеини и мазнини, зеленчуци, включително листни, горски плодове, ядки, варива, пълнозърнести храни. Необходимо е да се редуцират основно въглехидратните храни, които са основен стимул за инсулинова резистентност, натрупване на мазнини и задръжка на течности, както и повишена кръвна захар. Подходящ хранителен режим при хора със затлъстяване може да се постигне чрез намаляване на висококалоричните храни и напитки, намаляване размера на хранителните порции, пропускане на закуските между храненията, задължителна сутрешна закуска и избягване на нощните хранения. Трябва значително да се намали употребата на сол с храната. Допълнителна полза е срещата със специалист-диетолог, определящ индивидуален хранителен режим.

4.Физическата активност е интегрална част от лечението на затлъстяването.

Физическата активност е важна, тя оказва благоприятен ефект върху преразпределението на мастната тъкан и спомага за поддържане на постигнатото тегло. Но, трябва да бъде съобразена с възрастта и наличните придружаващи заболявания. При затлъстяване е налице висока честота на захарния диабет тип 2, артериалната хипертония, сърдечно-съдовите инциденти, остеоартрити и пр., затова при наличието им трябва да има дозирано натоварване под наблюдението на лекар, рехабилитатор и/или фитнес-инструктур. Предпочитат се аеробните упражнения, които водят до повишена обмяна и енергоразход. Оптимален модел за млади хора е най-малко 150 минути (2,5 часа) седмично умерена физическа активност или най-малко 75 минути (1,25 часа) седмично тежка по интензитет аеробна физическа активност. Повече от 300 минути (5 часа) седмично умерена и 150 минути (2,5 часа) седмично тежка по интензитет аеробна физическа активност осигуряват по- изразена загуба на тегло и предпазват от покачване на тегло след постигнатото му намаляване. Повишаване на ежедневната активност може да бъде постигната чрез бързо ходене, работа в градината, каране на колело, танци, плуване, изкачване на стъпала, извървяване на 10 000 крачки/дневно. За хора над 60 годишна възраст се предпочита основно активното ходене по равно до 4-5 км. дневно. Освен всичко това, повишената физическа активност подпомага придържането към диетичния режим, има позитивен ефект върху дългосрочните резултати, подобрява качеството на живот и самочувствието, намалява стреса.

5.Среща с психо-терапевт. Промяната в поведението на пациента е важна част от цялостното лечение на затлъстяването.

Тази промяна се постига с техники, които имат за цел да подпомогнат пациента да промени своето мислене и разбиране за затлъстяването и последиците от него, за важността от регулиране на теглото. Редица психологически проблеми като дистрес, чувство на неудовлетвореност, депресия са допринасящи фактори за прекомерна консумация на храна. Като последица от това се появява чувство за вина, водещо до порочен кръг, в който приемът на храна е основна проява. Най-ефективният метод за промяна в поведението е включването на пациента в интензивна индивидуална или групова програма за редукция на тегло. Установено е, че честите контакти и продължителността на разговорите между пациентите и медицинските специалисти корелират положително с успеха от лечението, защото съдействат за поддържане на мотивацията и постоянството от страна на пациентите.

При липса на ефект от изброените стратегии се преминава към фармакологично лечение на затлъстяването, а на следващ етап и чрез хирургични интервенции. Фармакотерапията на наднорменото тегло и затлъстяването не отменя, а допълва промяната в начина на живот и формирането на здравословни хранителни и двигателни стереотипи.

Родителите са длъжни да възпитат децата си на правилен начин на хранене, за прием на здравословни храни, ежедневна физическа активност и редовен сън. Това ще определи в бъдеще техния растеж, здравословен статус и успешна реализация в живота.

                                       Автор: доц. д-р Лъчезар Б. Лозанов