Защо е пъстър светът на идиотите?
За да отговорим на този въпрос нека първо да формулираме термина „ идиот“.
От медицинска гледна точка това е състояние на умствена недоразвитост т.е на вродено или ранно слабоумие с три степени ( идиопатия, имбецилност или дебилност) , което винаги е израз на органично увреждане на мозъка. Т.е тази категория хора създават техен свят, който е коренно различен от нашия, но поради тяхното заболяване обществото им създава среда за лечение доколкото е възможно и живот. Има обаче друга категория хора , които са далеч от по горе споменатото слабоумие, но използват нагласите на обществото за неглижиране, а може би и леност за някои нестандартни тяхни виждания като го поставят в графата „ остави го нали му виждащ колко му е акъла“. В процеса на израстване на този „хуманоид“, толериран от нашето общество поради немарливост или го избягва като мръсна дреха, създава свой свят, подчинен на идеята в началото за достъп на пари, лек живот, а защо не и обществени ресурси. Ето така нашият герой преминава от клас в клас, като учителите за да се отърват от него казват , че това е дете с труден характер и обикновено не се занимават с него. Като възрастен, най-често сменя работното си място, защото не е оценен и възнаграждението му не е адекватно, искам много пари сега и веднага“. Той се огражда от същата категория хора, които са силни на деня и го използват за дребни услуги. Най-често съвременния термин за тази прослойка е „ бушон“. Ако бушонът не изгори преждевременно, най-често финансово на него му се създават условия за финансово и политическо развитие. И ето в един момент нашият герой се намира на върха на пирамидата, като той вече си вярва в своите изключителни възможности за управление на обществото, подкрепян от своите ласкатели, той работи все повече за симплификацията на обществото, защото той няма друга визия за развитието му. Поради назряването на конфликти тъй като в един момент те са неизбежни, нашият герой създава проблеми и успешно ги решава за отклонение на вниманието на останалите. Ето го новия свят, пъстрия свят, който по същество не се различава от света на мозъчно органично увредените хора, но този свят е легализиран със създадени закони за определени хора или човек, на който ние пляскаме и никой не казва че „ царят е гол“.
проф.Панайот Куртев
