За „Откровения в полунощ“

58

До сега познавах доайена на медицинската журналистика Емил Рафаилов, с 55 годишен професионален път, оставил трайна следа  в предаванията на „Хоризонт“, „ Витоша“, „Експрес“, „Евроком“, а понастоящем в интернет сайта Termometar.net. След като се запознах с „ Откровения в полунощ“  пред мен застана другия Емил Рафаилов, философа и визионера. „Откровения в полунощ“ съдържа 210 сентенции на автора. Разглеждат се въпросите за равносметката в живота на човека, пътя по който трябва да поеме в даден момент, може ли да постигне поставените цели и цената, която трябва плати.

      Интересни са вижданията на автора за свободата на човека и времето в което живеем, за ценностите в живота, качеството на мисълта. Само истински свободният човек може да има свободно, нормално мислене и поведение! 

        Авторът прави опит за самооанализ на собственото си поведение и отношението му към собствените  грешки.  За разлика от железния канцлер Ото фон Бисмарк, който препоръчва да се учим от грешките на други, неговото мото е да се учи от собствените си грешки. Част от сентенциите разглеждат въпросите за стремеж към пълно съвършенство и ясна преценка за неговата непостижимост. Обхваща въпросите за образованието, опростяването на мисленото, липсата на ценносите “  принципа искам го сега и веднага, без да можеш адекватно да дадеш на обществото това, което ти дава.

       Интерестни са размишленията върху любовта, вземане на решение, когато пътищата на двамата се разделят. Дали някога си обичал? Точният въпрос е как си обичал? Силно и егоистично, всеотдайно, или с резерви, с компромиси, или безрезервно. Или пък лудият вихър на чувствата те е водил по пътя на щастието. Всичко вече е свършено! Остава още един въпрос – къде и в какво сбърках?…. Господи какво се случи?…. Авторът е достатъчно честен за да погледне дълбоко в себе си. Той е безкомпромисен борец срещу комерсиализацията на човешките отношения. Разглежда проблемите на алиенацията и т.н.

   Така представените сентенции обхващат почти всички сфери на човешките взаимоотношения  през погледа на  автора. Дълбочината на  неговото мислене и критичност ме прави горд, че в България има такива хора, които да са двигател  за просперитета  на българския народ.

проф.д-р Панайот  Куртев, 22.01. 2024 г.