За „Пост Ковид“ синдрома

30
доц.Пламен Петровски
доц.Пламен Петровски

В медицинската, а и в популярната литература, както и в електронните медии непрекъснато се публикуват данни за това относително ново явление в съвременния свят. Данните често са силно преувеличени, не се базират на големи проучвания и в повечето случаи не допринасят за пълното изясняване на проблема. През кардиологичното амбулаторно звено, където аз практикувам, досега са преминали около 320 пациенти след прекарване на тази инфекция и смятам, че можем да споделим и нашите впечатления за този наскоро дефиниран синдром.

Каква е дефиницията на Пост Ковид синдрома: съвкупност от симптоми, проявяващи се след повече от 12 седмици от заразяването с Ковид. Счита се , че той се наблюдава в до 20% от прекаралите инфекцията и трае до 6 месеца. В случаите с хронични ( особено белодробни) подлежащи заболявания става дума по-скоро за влошаване на основното заболяване, отколкото за Пост Ковид синдром. Изненадващо, най-засегнати са не възрастните хора , а жени между 20 и 40 годишна възраст.

Симптомите на този синдром са най-разнообразни: от обща отпадналост, лесна умора, задух при обичайни усилия, нарушен сън, сърцебиене, депресия, косопад до стомашно-чревни смущения, проблеми с паметта, болки по мускулите и ставите. Веднага искам да отбележа, че над 90% от тези симптоми, макар и продължителни във времето, в крайна сметка напълно отзвучават. Нашите наблюдения показват, че тези симптоми в огромната си част се дължат по скоро на функционални отколкото на органични увреждания от вируса SARS- CoV-2. Ще се опитам да систематизирам най-честите усложнения на Ковид:

1.Респираторни проблеми след Ковид

Като се има предвид, че дихателната система е прицелно място на вируса , тези проблеми са най-често срещани. Клинично те се изразяват със задух, умора, кашлица. Веднага искам да спомена впечатлението на клиницистите, че образната диагностика (рентген, скенер) е склонна да хипердиагностицира тези състояния. Достатъчно е да има изразено съмнение за Ковид и при разчитането веднага се появяват т.нар. огнища тип „матово стъкло“, които са характерни за белодробните лезии при Ковид.

Не искам да обвинявам колегите рентгенолози, но страхът от пропускане на Ковид е много голям. Тук искам да спомена, че след 4-5 ден от заразяването вирусът слиза надолу в дихателната система и PCR -тестът е отрицателен. Тогава за диагнозата се разчита на клиничната картина и рентгенологията. Макар и бавно, в повечето случаи респираторните симптоми отзвучават, данните от спирометрията (функционално изследване на дишането ) се подобряват и пациентите са практически здрави до шестия месец от заболяването. За по-бързото оздравяване допринася адекватната дихателна рехабилитация и лекарствата , възпрепятстващи образуването  на белодробна фиброза. За щастие необратимите промени не надвишават 5-6 процента, поне по данните , които имаме до сега.

2. Сърдечно-съдова система

Данните за засягане на сърдечно-съдовата система по мое мнение също са силно преувеличени. Наличието на симптоми като: гръдна болка, сърцебиене, изпотяване, лабилност на артериалното налягане , задъхване, умора не означават непременно засягане на сърдечно-съдовата система. Диагностичните тестове: ЕКГ, ЕхоКГ, Доплер ЕхоКГ, Холтер ЕКГ, стрес тест не показват данни за органично засягане на сърцето. В 5 до 8% се установяват малки, хемодинамично незначими перикардни изливи, като проява на възпалителен процес, които са бенигнени и отзвучават бързо в хода на противовъзпалителното лечение. По-голям проблем е склонността към тромбообразуване. Анти тромботици се прилагат още рано в хода на Ковид. Прилагането на антиагреганти (аспирин, клопидогрел, антистенокардин) , антикоагуланти ( фраксипарин, клексан, еликвис, ксарелто, прадакса) и фибринолитици ( натаспин) до 1 месец след излекуване осигуряват надеждна превенция на тези тежки и често фатални усложнения. Лабилността на артериалното налягане изисква адаптиране на анти-хипертензивната терапия от специалист кардиолог.

3. Бъбречни увреждания

Много рядко, но тежко усложнение на Ковид инфекцията. Дължи се на директна имунна атака на нефроните или тромбемболично усложнение. Причина може да бъде и влошен или нововъзникнал диабет. Това усложнение изисква компетентна намеса на нефролозите, защото такива пациенти могат да стигнат до диализа.

4. Неврологични усложнения

Най-често се засяга вегетативната нервна система. Повечето от пациентите, посещаващи кардиолог страдат от т.нар. ДНВ (невро-вегетативна дистония). Проявите на сърцебиене, изпотяване, гръдна болка, страх, тревожност са прояви от невровегетативен характер. Инсултите, мозъчните кръвоизливи, епилептичните припадъци не са характерни за пост-ковид синдрома. Много по-чести са проявите на емоционален срив, които , съчетани с лесната уморяемост и чувството за безнадежност формират т.нар. синдром на хроничната умора. Тук често са от полза вегеторегулаторите (алора) , но в по-тежките случаи е необходима намесата на психотерапевт.

5. Чернодробен пост Ковид

Това също е много рядко усложнение, което се диагностицира с раздвижване на чернодробните ензими (АЛАТ, АСАТ) . Задържането им за повече от 3 месеца изисква прилагане на хепатопротектори. За сега няма данни тези увреждания да водят до развитие на хроничен хепатит и/или чернодробна цироза.

6. Храносмилателни смущения

Те са сравнително чести, но бързопреходни. Изразяват се в коремни болки, гадене, дискомфорт , много рядко стомашно-чревно кървене. Почти никога не се налага специализирано лечение от гастроентеролог.

В заключение искам да споделя моето впечатление, че усложненията от Ковид не са много по- чести и по-тежки от тези при сезонния грип. „Инфодемията“ за съжаление не допринася за психичното здраве на нашите пациенти. Необходим е разум и обективно възприемане на поднасяната информация.

Коментар на доц. д-р Пламен Петровски – кардиолог

Екипът на „Термометър“ търси спонсори -фирми.                                                            За да продължим да ви срещаме с видни представители българската медицина.     С една цел – повече медицинска грамотност и култура.

Email: emilrafailov@abv.bg