Изкривяване на носната преграда

Носната преграда представлява пластинка, изградена от кост, хрущял, лигавица и кожа, която разделя кухината на носа на две половини. Тя започва в основата на носа с преграда между двете ноздри /колумела/ и достига назад до носоглътката. Носната преграда има две части – подвижна /по-малка/ – в областта на ноздрите и неподвижна по-голяма /назад/. Подвижната част на носната преграда е изградена от хрущялите на криловидния хрущял и е покрита с кожа. Неподвижната част е изградена от хрущяла на носната преграда – предните две трети, и вертикалната пластинка на решетъчната кост и ралника – задните две трети. Неподвижната част е покрита с лигавица.

Какви са симптомите и клиничните признаци на изкривената носна преграда?

• Основен симптом е затрудненото носно дишане – едностранно /по-често/ или двустранно.
• Повтарящи се инфекции на синусите /риносинуити/ поради запушване на отвърстията на синусите, които се разполагат по страничните стени на носната кухина.
• Хъркане по време на сън и сънна апнея.
• Повтарящ се серозен отит на средното ухо, поради невъзможност за вентилиране на евстахиевата тръба.
• Смущения в обонянието.
• Носов говор.
• Рефлекторни прояви, като главоболие, кихане, кашлица.
• Поради невъзможността въздухът да се затопля, пречиства и овлажнява, се наблюдават често фарингити.
• Повишаване на кръвното налягане и учестен пулс.

Диагнозата „изкривяване на носната преграда” се поставя от УНГ специалист след клиничен преглед и извършване на съответните изследвания /риноманометрия, рентгенография или компютърна томография на околоносни кухини/. Анамнезата е една от най-важните, при поставяне на диагнозата. Много често за пациентите изкривената носна преграда е изненада. Те категорично отричат всякакви наранявания в миналото и нямат представа откъде се е появил този дефект. Пациентите споделят, че дишат нормално, но в хода на разговора съобщават, че хъркат по време на сън, спят с отворена уста и имат намалено обоняние и др.

Лечението на изкривената носна преграда е хирургично.

                                            Автор: д-р Евгени Грозданов, УНГ