Изкуството на възможното
Гневът на онеправданите, на обидените, на бедността запали огъня на народното недоволство. Хиляди българи се събудиха и излязоха по улиците и площадите. И това бяха предимно млади хора, образовани, те искаха да останат да работят и живеят в България. А не да се присъединят към онези близо 2млн. българи, които отдавна разбраха, че тук нищо добро не ги чака. Шапка им свалям за искреното желание да бъдат в основата, да се променят нещата, да тръгнем наистина по пътя към нормалния свят. Бюджетът бе само формален повод. След като разбраха, че всичко е много сериозно, начлниците на “явлението” министър председател го накараха да подаде оставка на правителството. Падането на едно правителство е сериозен успех. Хиляди хора искаха и постигнаха това. Но трудното предстои. Защото е елемент на една система ( известни са нейните архитекти и техните слуги!), която от години работи безотказно. Разграждането на този порочен модел на управление, печеливш за тях, ще отнеме време. Безспорно решаваща роля ще има мощната енергия на хората от улиците и площадите. И не само това. Задължителна е подмяната на ” нашите хора” по места, но не с други “наши”, а с такива, които са учили за управление. Другото ще бъде стани ти, за да седна аз. Грешка! В никакъв случай не трябва да се допуска ” Ние направихме каквото можахме, сега да видим какво ще стане”. И още – 100% машинно гласуване, за да не се повтарят онези изборни протоколи, които приличаха на стар бакалски тефтер – драскано, добавяно, заличавано и т.н. Веднъж завинаги трябва да е ясно, че всички ние сме работодатели на тези т.н. политици. Те трябва да бъдат слуги на народа, който им плаща дебелите заплати. И друго – граждански контрол върху всички техни действия и решения. И ако няма чуваемост – отново масово на площадите. Само така те ще престанат да се обожествяват и ще бъдат съпричастни с нашите проблеми, болки и тревоги!……Единственият и най-верен съдник за всичко направено и провалено, на опитите да доказваш колко си бил прав и полезен за хората това е историческата оценка. За всичките си аматьорски действия и неадекватни решения, през последните повече от 30г., за вредите от скромните прояви на мозъчна дейност политиканите едва се вместват в среден три! И то с усилие на волята. Аргументите са излишни. Достатъчно е само, че сме най-бедната страна в ЕС. Какво повече!…
Сервантес е категоричен: “Честността е най-добрата политика”. Дали ще го разберат б.г. управленци? За момента поне е доста съмнително!..Политиката е изкуството на възможното. Но да се занимаваш с изкуство /професионално/ трябва талант, ерудиция, четене, широк поглед към света. В противен случай – по-добре е да играеш табла в кварталната градинка. Така поне ако не помагаш няма да вредиш. И това е нещо.
Автор: Емил Рафаилов
