Инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност е нарушение на глюкозната хомеостаза, при което е налице намалено биологично действие на инсулина в мускулите, мастната тъкан, черния дроб и др., независимо от нормалните и дори повишените му плазмени нива.

Честотата на инсулиновата резистентност варира в зависимост от популацията и критериите за диагностика. Така например по данни на NHANES от 2021 година засяга около 40% от хората в САЩ на възраст между 18 и 44 години, установена чрез измерване на HOMA-IR. В епидемиологично изследване на колектив от България, под ръководството на проф. А.-М. Борисова при хора над 20 год. възраст, честотата на метаболитния синдром, в чиято основа стои инсулиновата резистентност, е 30.8%. Фактори като затлъстяване, възраст, намалена физическа активност и консумация на енергийно плътна храна, са свързани с повишена честота на това състояние. Влияние оказват и редица генетични фактори, като например инсулиновата резистентност е по-честа и по-тежка при хора сред чиито роднини има такива със захарен диабет тип 2, в етнически групи като индианците от племето пима, латиноамериканците и афроамериканците. Важно е да се отбележи, че честотата на това състояние може да бъде подценена, тъй като то може да бъде безсимптомно и да остане недиагностицирано за дълъг период от време. Ранната диагностика и интервенция могат да помогнат за предотвратяване на прогресията към диабет тип 2 и други свързани здравни проблеми.

Основните аспекти на инсулиновата резистентност включват:

Намалена чувствителност на клетките на черния дроб към инсулин. Това означава, че хепатоцитите не получават адекватна информация за нивото на кръвната захар и продължават да я произвеждат от аминокиселини и глицерол, дори когато това не е необходимо, както е например след нахранване. Това води до повишени нива на глюкозата на гладно.

Намалена чувствителност на клетките на мускулите и мастната тъкан към инсулин. Така в тях глюкозата не навлиза в нужното количество за задоволяване на енергийните им нужди, а остава повишена в кръвообращението.

Повишено производство на инсулин: за да компенсира за намалената ефективност на инсулина, панкреасът произвежда повече инсулин. Това състояние, известно като хиперинсулинемия, може временно да поддържа нормални нива на кръвната захар, но не е устойчиво в дългосрочен план.

Повишени нива на кръвна захар: в крайна сметка, панкреасът може да не успее да произвежда достатъчно инсулин, за да компенсира инсулиновата резистентност, което води до хронично повишени нива на кръвна захар. Това състояние може да прогресира до преддиабет и захарен диабет тип 2.

Инсулиновата резистентност и атеросклерозата са свързани чрез сложни метаболитни и физиологични механизми. Тук се включват състоянието на субклинично възпаление, натрупване на мастна тъкан на необичайни места като клетките на черния дроб, на обвивките на сърцето и на панкреаса, задръжка на течност, повишена активност на симпатиковата нервна система и ендотелна дисфункция. Като резултат от тези неблагоприятни явления се натрупват липиди в стените на кръвоносните съдове и се образуват атеросклеротичните плаки.

Инсулиновата резистентност може да бъде диагностицирана чрез различни методи. Най-често използваните са:

Клинична оценка – анамнеза и физически преглед: симптоми, фамилна анамнеза за диабет и сърдечно-съдови заболявания, начин на живот и хранителни навици. Физическият преглед включва измерване на обиколката на талията, индекс на телесна маса (BMI) и кръвно налягане.

Кръвни тестове:

Глюкоза на гладно: измерване на нивата на кръвната захар след период на гладуване (обикновено 8-10 часа). Нормалните стойности са под 5.6 mmol/L. Нива между 6,1 и 6.9 mmol/L, т.нар нарушена гликемия на гладно показват предиабет, а над (7.0 mmol/L са диагностични за захарен диабет тип 2.

Инсулин на гладно: измерване на нивата на инсулин в кръвта след период на гладуване. Повишени нива на инсулин могат да са показател за инсулинова резистентност.

HbA1c тест:  този тест измерва средното ниво на кръвната захар за последните 2-3 месеца. Нива между 6,0% и 6.4% са показател за преддиабет, а над 6.5% — за диабет.

Кламп тест (хиперинсулинемична-еугликемична кламп-техника). Това е “златният стандарт” за измерване на инсулиновата чувствителност, но е сложно и скъпо изследване провеждано само за научни цели. И др.

Редица състояния и заболявания са свързани с повишен риск от развитие на инсулинова резистентност. Лицата, при които се срещат, подлежат на скрининг, с цел ранно диагностициране и предотвратяване на развитието на захарен диабет тип 2 или сърдечно-съдови инциденти. Това са: хора с наднормено тегло и затлъстяване с индекс на телесна маса (BMI) ≥ 25. Абдоминалното затлъстяване е по-високорисково, измервано чрез обиколка на талията ≥ 94 см при мъже и ≥ 80 см при жени;  лица с фамилна анамнеза за диабет тип 2;  жени с история на гестационен диабет или синдром на поликистозните яйчници (PCOS); лица с хипертония или дислипидемия; лица, които са претърпели инфаркт, инсулт или имат установена атеросклероза.

Лечението на инсулиновата резистентност включва комбинация от промени в начина на живот и медикаментозна терапия, ако е необходимо. Основните цели на лечението са подобряване на чувствителността на клетките към инсулина, контролиране на нивата на кръвната захар и намаляване на риска от развитие на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

Инсулиновата резистентност е широко-разпространен здравен проблем лежащ в основата на социално-значими заболявания като захарният диабет тип 2 и атеросклерозата. Ранната диагностика е от особена важност за предотвратяване на потенциално инвалидизиращи  усложнения.

Автор: д-р Венцислава Каменова, ендокринолог