Интервенционална неврорентгенология

86

Интервенционалната неврорентгенология е сравнително нова медицинска субспециалност на рентгенологията, която се въвежда през 80-тегодини на миналия век, за да предостави ефективни техники за третиране на пациенти, при които прилагането на класическите хирургични методи е невъзможно или високорисково. Един от пионерите в интервенционалната неврорентгенология е френският неврорентгенолог Djinjian, който провежда „суперселективната“ангиография, с намерението не само да наблюдава, но и да лекува (емболизира). Той прави първата емболизация във външната сънна артерия през 1968 г. Но първата „ендоваскуларна терапия“ може би е преливането на кръв на коза през 1693 г. (loannis Sculteti) или когато Brooks през 1931 г. емболизира каротидо-кавернозна фистула с парче от мускул, или лечението на злокачествен тумор през външната сънна артерия, проведено от Dawbarn през 1904 г. През 1970 г. Serbinenko въвежда отделящите се балони.                                                                                                                            За начало на интервенционална неврорентгенология се приема 1980 г., когато неврорентгенолози и неврохирурзи съвместно правят първите експериментални манипулации при пациенти, при които няма други терапевтични възможности. От тогава до сега специалността бележи сериозни постижения. В резултат на бързото развитие на технологиите, осигуряващи, от една страна, революционно нова апаратура за образна диагностика и от друга – производството на все по-надеждни и безопасни изделия за ендоваскуларно лечение на широка гама от съдови и несъдови заболявания. Много заболявания, които са били нелечими ефективно преди 15 години, като големи аневризми, артерио-венозни малформации (АВМ), както и пациенти с клинично значима коморбидност, неразрешаваща отворена хирургия, сега се третират дефинитивно чрез ендоваскуларните техники. В областта на интервенционалната неврорентгенология новите технологии и устройства, въведени в рамките на последните години, разшириха значително обема на ефективно лекуваните животозастрашаващи мозъчно съдови заболявания чрез интервенционални процедури. Две са ключовите технологични събития, които предопределиха развитието на специалността.                                   Първото е въвеждането на дигитално субтрахираната ангиографска апаратура, която макар в началото с резолюция на образите, по-ниска от тази на класическата ангиография, позволи по-бързото вземане на решения по време на ангиографските процедури с премахването на необходимостта от много време за конвенционалната обработка на филмите след всяко инжектиране на контрастно вещество. Другото е въвеждането на флуороскопската пътна карта (Roadmap fluoroscopic imaging), наричана накратко „пътна карта“. Пътната карта осигури на интервенционалните неврорентгенолози възможност за получаване на ангиографски снимки на кръвоносен съд или лезии (напр. мозъчна аневризма) или и двете, чрез инжектиране само на една малка част от контрастното вещество и това ангиографско изображение да се запази на флуороскопския монитор през време на процедурата.                                                                                                              Също толкова важно значение за развитието на интервенционалната неврорентгенология имат и бързите технологични подобрения при всяко следващо поколение на медицинските изделия и материали. Като цяло терапевтичните процедури в интервенционалната неврорентгенология се осъществяват чрез микрокатетри с размери между .013 и .021 инча в диаметър. Микрокатетрите се въвеждат коаксиално чрез по-голям катетър („екскурзовод“ катетър, с размери приблизително 2 mm в диаметър), поставени чрез достъп през феморалната артерия. Интервенционалната неврорентгенология се превърна в отделна медицинска дисциплина, която съчетава елементи на рентгенология и неврохирургия.                                                            Минимално инвазивните процедури, използвани от интервенционалните неврорентгенолози, са много разнообразни и имат за цел да облекчат болката, както и за лечение на животозастрашаващи състояния. Някои от тези състояния са лечение на мозъчна аневризма (лекува се чрез поставяне на платинени намотки в аневризмалния сак за насърчаване на съсирването на кръвта и предотвратяване на руптура), емболизиране на мозъчните артерии (третирани чрез инжектиране на емболична материя в артериовенозни малформации и предотвратяване на животозастрашаващи кръвоизливи) и лечение на инсулт (тромболиза или тромб екстракция).                                                                                                                 Като алтернатива тези форми на лечение са изгодни.  Намаляват риска за пациентите. Съкращават болничния престой. Ускоряват процеса на възстановяване. Ендоваскуларните техники позволяват лечение на множествени лезии, които не биха могли да бъдат лекувани с отворена хирургия. Ендоваскуларни методики се използват и при патологии в областта на главата и шията (например емболични или склерозиращи агенти се инжектират за лечение на епистаксис, лицеви хемангиоми и др.) и някои заболявания на гръбначния стълб (например тъканно „лепило“се инжектира за лечение на АВ фистули или цимент се инжектира във фрактуриран прешлен при лечение на болката, причинена от фрактура).

                                                         Автор: д-р Станимир Сираков