„Инфаркт на белия дроб“

30

Белодробната тромбемболия (БТЕ) е остро състояние, водещо до обструкция (запушване) на белодробната артерия или нейните клонове. Известнa е още като „Инфаркт на белия дроб”. В зависимост от това какъв сегмент от белодробната артерия или нейните клонове е засегнат, заболяването може да премине безсимптомно „микротромбемболия”, или да доведе до смърт.

Клиничната картина включва задух, като може да се стигне и до синкоп,  болка в гърдите, сърцебиене, кашлица, кръвохрак и фебрилитет (повишена температура).

Клиничната симптоматика е недостатъчна за поставяне на точна диагноза. За тази цел се използват лабораторни и образно диагностични изследвания.

От лабораторните изследвания показателни са наличие на D-dimer, тропонин и кислородо-газов анализ. От образно диагностичните изследвания се използват сцинтиграфско изследване, рентгенография на гръден кош, ехокардиография,  конвенционална ангио и коронарография и СТ пулмоангиография. Последната дава най-точна информация относно засегнатия белодробен участък.                                              Причините за БТЕ могат да бъдат вродените тромбофилии (генетично предразположение), наличието на дълбока венозна тромбоза или повърхностен тромбофлебит, различни възпалителни процеси, онкологични заболявания, бременност и раждане, продължителни имобилизации, тежки травми и хирургични интервенции.

В много от случаите тромбите са автохтонни, т.е образуват се на място, но най-често произлизат от вените на долните крайници.

Лечението е най-често консервативно. То се осъществява с медикаменти, които затрудняват съсирването на кръвта (антикоагуланти). Те биват директни-нефракциониран или фракциониран хепарин и индиректни (Витамин К антагонисти, какъвто е медикамента Синтром). Напоследък се използват и по-нови медикаменти, неизискващи лабораторен контрол – т. нар. НОАК. Разтварянето на тромба – т.нар. фибринолиза също е добър метод за лечение, но е рисков и се използва в определени ситуации.                                                                                                                Оперативното лечение включва ендоваскуларни и оперативни методи.

При наличие на ембологенни тромби в дълбоките или тазовите вени се поставя вена Кава филтър. Друг начин за превенция на ДВТ при наличие на ембологенни тромби в дълбоките вени на долните крайници е т.нар. Венепликация ( дълбоката вена над нивото на тромба се прошива, като се прави един вид „цедка”). При тромбоза на голямата подкожна вена (Вена Сафена Магна), същата се резецира (прерязва) и лигира ( завързва).

                                Коментар на д-р Милан Цеков, съдов хирург