Хеликобактер пилори/Х. П. / се установява в близо половината човечество и е най-честата бактериална инфекция в света, като в развиващите се страни е с по-голяма честота. Там е  налице и социално-хигиенен проблем, тъй като се наблюдава по-често в многочленни семейства, обитаващи тесни жилища със санитарно-битови проблеми. Начинът на предаване е оро-орален и фекално-орален. Х. П.  е доказан в слюнка, зъбна плака, стомашен сок, повърнати материи. Предаването става от човек на човек, от майка на дете, чрез заразени води, недостатъчна санитарна обработка на кухненски съдове и прибори, дори чрез гастроскопи при инсуфициентна дезинфекция. Основна роля при увреждането на стомашния епител имат ензимите, отделяни от бактерия, но най-вече ензима уреаза. Пациенти инфектирани с ХП cag PAI са с по-силен възпалителен отговор в стомаха и са по-рискови за пептична язва на стомаха или стомашен рак от тези с ХП без cagPAI.  Диагнозата на страданието започва от анамнезата.  Симптоми като епигастрална болка,  тeжест в епигастриума, бързо засищане, гадене, повръщане, подуване на корема, оригвания, промяна в апетита трябва да насочат лекаря за следващи стъпки. Възможни са както загуба или намален апетит,  така и засилен апетит. Гастроскопията уточнява най-добре естеството на оплакванията. Тя дава възможност и за хистологична верификация, извършването на бърз уреазен тест и вземането на материал за микробиологична посявка с антибиограма.  В клиничната практика използваме следните тестове за диагноза на ХП: Неинвазивен кръвен тест с доказване на антитела в кръвта/има около 80% чуствителност/.                                           Фекален тест с доказване на бактериални антигени в изпражненията-той е по-показателен от кръвния.                                                                                                                       Въглеродния уреен дихателен тест/пациентът изпива белязана с изотоп урея, която Х. П.  разгражда с отделяне на белязан въглероден двуокис, който може да се измери в издишания въздух.                                                                                                                                Бърз уреазен тест при самата гастроскопия чрез вземането на проби от стомаха.   Хистологично изследване на биопсии от стомаха – с оцветяване на препаратите с хематоксилин еозин или по Гимза.                                                                                                  Лечение за отстраняване/ерадикация/ на Х. П. се препоръчва при:                          пептична язвена болест, нискостепенна MALT лимфома, пациенти с атрофичен гастрит, първо коляно близки на пациенти с рак на стомаха,с неясна желязодефицитна анемия и др.                                                                                                                   Лечението за ерадикация на бактерия се провежда по утвърдените с консенсус схеми с антибиотици, антисекреторни средства, най-често протонни инхибитори, бисмутови средства, пробиотици. Обикновено се използват два антибиотика едновременно или последователно. Проблем при избора на успешна схема пред лекаря е постоянно нарастващата през годините резистентност на бактерия към широко използваните в практиката антибиотици. Това засилва значението на микробиологичното изследване на биопсии от стомаха с антибиограма.                            Натурални продукти с претенции за анти Х. П.  ефект са дъвката със смола от Мастикс /Mastics pistacea lentiscus/.. Този природен антисептик и антиоксидант се използва като ароматизатор за традиционните гръцки храни и напитки. Новозеландският мед Манука притежава мощен антибактериален ефект включително и срещу Х. П. Неговата антисептичност е 2.5 пъти по-мощна от 10% карболов р-р. Препоръчаният курс на лечение е 2 до 6 месеца според давността на инфекцията. Препоръчва се от някои гастроентеролози предшестващо самия лечебен курс хранене с млека, обогатени с лактобацили и бифидус бактерии. Добавки на куркума/съдържаща куркумин/, броколи и препарати от червени боровинки подобряват според някои автори лечебните резултати от ерадикацията. Именно в посока лечение с неантибиотични средства е научното търсене в последно време.

                                                      Автор: д-р Сираган Дереджян – гастроентеролог