Как да живеем със сърдечна недостатъчност?
Диагнозата сърдечна недостатъчност изисква усилията на ОПЛ и кардиолог и се базира на подробна анамнеза, физикален преглед, лабораторни изследвания и задължително ехокардиография. Освен самата диагноза „Сърдечна недостатъчност“ (СН) трябва да се уточни нейната етиология (причината), за да може да се проведе етиологично лечение, когато това е възможно – напр. ако значим сърдечен порок е в основата на сърдечната недостатъчност, то етиологичното лечение ще е оперативна/интервенционална смяна или реконструкция на клапата. Ако етиологичното лечение е извършено достатъчно рано, може да доведе до пълно обратно развитие на симптомите на СН.
Прогнозата на сърдечната недостатъчност не е добра при липса на лечение, затова пациентите трябва да са информирани за възможните терапевтични опции, за ползите и рисковете от съответните медикаменти или интервенции/операции (когато това е удачно). Само взаимното доверие между пациент и лекар осигурява адекватност на терапията. Практиката у нас показва, че с пациентите не се говори достатъчно (по обективни и субективни причини), а и пациентите предпочитат да посетят друг лекар, който ще им даде по-оптимистична прогноза. Второто лекарско мнение е важно, но най-важното, което пациентите трябва да разберат, е че отговорността за тяхното здраве е първо на самите пациенти и чак след това на медицинските екипи. Колкото по-рано се потърси помощ и колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-ефикасно е лечението и по-добра е прогнозата. Най-доброто лечение остава превенцията – навременното и оптимално лечение на заболяванията, които водят до сърдечна недостатъчност, преди тя да се е появила.
Пациентите трябва да са запознати със симптомите на СН и да могат да ги разпознават преди да са стигнали до фаза на неотложност или спешност. Те трябва да бъдат обучени да разпознават спешните симптоми, които налагат спешен контакт с лекуващ лекар или посещение в спешен център – внезапно настъпил силен задух (особено в покой или нощем), внезапно настъпила силна гръдна болка, особено когато е придружена с обилно изпотяване, гадене или повръщане, внезапна загуба на съзнание или силен пристъпен световъртеж и обърканост/ неадекватност, невъзможност да се лежи на ниско/принудително полу/седнало положение нощно време, пристъпно сърцебиене, особено ако е придружено от гръдна болка, задух, обърканост и замаяност.
Задължително е пациентите да се самопроследяват ежедневно, като се обръща внимание на наличието и/или прогресията на симптомите на СН – задух, умора, гръдна болка, и особено на усилието, което ги предизвиква. Ако симптомите се явяват при по-малко усилие, това е знак за посещение при лекуващия лекар и оптимизиране на начина на живот и/или терапията.
Пациентите със застойна СН (особено тези, които приемат ежедневно бримкови диуретици – фуроземид или тораземид) трябва да следят почти ежедневно телесното си тегло – бързото наддаване на тегло (напр. 1-3 кг за два-5 дни) е белег за прогресиращ застой и се явява преди да се изявят симптомите на застой – задух, отоци по краката и т.н.
Също така тези пациенти трябва да следят количеството отделена урина при прием на фуроземид или тораземид – много често намаляването на диуретичния отговор предшества влошаването на сърдечната недостатъчност и повишаване дозата на диуретика е достатъчно, за да се избегне ново посещение в спешен център или хоспитализация за СН.
Редовното следене на артериално налягане и сърдечна честота (измерване на пулсовата честота) при обичайно състояние на пациентите и при всички случаи на допълнителни оплаквания помага да се идентифицират причините за евентуално обостряне на проявите на СН, а също така и да се постигнат прицелните дози на медикаментите за лечение на СН, които са показали максимална полза в големи рандомизирани клинични проучвания.
Редовният прием на медикаментите, с които се лекува СН, поради техните странични ефекти, налага и редовно проследяване на някои лабораторни показатели – креатинин, серумен калий и натрий, пикочна киселина, серумна глюкоза – интервалите на проследяване са индивидуални за всеки пациент и е добре да бъдат уточнени с лекуващия лекар – ОПЛ и/или кардиолог.
Всичко гореизброено е особено важно в първите 30 дни след изписване от болница след епизод на влошена или при новоустановена СН, защото честотата на влошаване и рехоспитализации са най-високи в първия месец.
Начинът на живот е важен и неотменен елемент от терапията – трябва да се намали приема на сол (не само пряко солене на храната, но и избягване на консервираните храни, които съдържат много натриев хлорид). Т. нар. диетична сол, която съдържа не само натриев хлорид, но и калиев хлорид, не бива да се използва от пациентите без консултация с лекар поради риск от хиперкалиемия при едновременно лечение с медикаментите, с които се лекува сърдечната недостатъчност.
Регулярната физическа активност (толкова, колкото не предизвиква оплаквания) с постепенно повишаване на усилията доказано удължава живота на пациентите и подобрява качеството им на живот. Полезни са разходките, плуване, бързо ходене, не се препоръчват изометрични усилия (напр. вдигане на тежести).
Регулярните прегледи с ЕКГ, лабораторни изследвания и ехокардиографско проследяване, дори и пациентите да се чувстват добре, са задължителни за ранно откриване на влошаване и оптимизиране на терапията. Минималната честота на тези прегледи сега се дефинира от НЗОК, но те трябва да бъдат строго индивидуални, за да имат полза пациентите от тях.
Медикаментите, които пациентите приемат, трябва наистина да бъдат приемани, както са предписани, за да има полза от тях. Ако се явят странични ефекти или терапията създава неудобство за пациента, то най-добре е това да се обсъди с лекуващия лекар, да се изяснят ползите и вредите от медикаментите и пациентът да вземе информирано решение за своята терапия. Лекарите само информират и съветват пациентите си, а пациентите решават дали, как и колко да се лекуват и съответно носят отговорност за взетите от тях решения.
Автор: проф.Елина Трендафилова, кардиолог
