Как се справяме с предизвикателството Covid -19

30
проф.Панайот Куртев

На 13 март 2020 г. в България беше въведено извънредно положение. Целта бе да се ограничи разпространението на заразата от коронавирус в страната. Със заповед на министъра на здравеопазването бяха затворени обществени заведения, в които има струпване на граждани като увеселителни зали, дискотеки, барове, ресторанти, училища, университети, детски ясли и градини и др. Заетите в тези обекти, както и техните работодатели, нямаха яснота дали и кога ще могат да започнат работа отново. При наличие на непознат вирус, за който няма лекарства и ваксина, никой в света не би могъл да знае как ще се развие ситуацията.

Негативните ефекти се усещаха в туристическия бранш месец-два преди това.  Болестта бързо се разпространи в други държави в началото на годината (особено осезаемо в Италия, която е една от ключовите туристически дестинации в Европейския съюз) и към този момент част от служителите на компаниите от туристическия сектор вече бяха освободени. Останалите без работа и съответно без доходи български граждани са в невъзможност да се затворят вкъщи. Те не разполагат със средства за покриване на базови жизнени потребности като храна, светлина, топлина.

Най-уязвими по тази линия са работещите в недекларирана заетост. В допълнение кампанията остани в къщи може да се приложи при гражданите, които работят с компютър, в офис, но не и за трудещите се в цехове. В изключително кратки срокове – на 16.03.2020 г., група депутати от управляващата коалиция внесоха за обсъждане в парламента Законопроект за мерките по време на извънредното положение. Макар вътре да се засягат множество трудови, социални и икономически въпроси. Текстовете не бяха съгласувани в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Обективната причина това да не се случи е необходимостта в спешен порядък да се приемат правила за действие в новата ситуация. Формалната причина – законопроектите се обсъждат в Тристранката, само ако са внесени от Министерския съвет, но не и когато това се прави от отделни народни представители, дори когато те са от управляващото мнозинство. В резултат на което мярката беше в подкрепа само на фирми в стабилно финансово състояние.

Работещите без трудови договори останаха без доходи. Максимум 8976 фирми са получили компенсации за не повече от 172 хил. работници и служители.  Държавният бюджет си е спестил между 207 и 600 млн. лв. от обезщетения за безработица. Най-висок е ръстът на безработицата в сектор „Хуманитарно здравеопазване и социална работа“ – 1450% или 14 пъти. Няма изсветляване на икономиката. Пикът на новорегистрираните безработни е след въвеждане на мярката „60 на 40“. Изчерпани бяха голяма част от платените отпуски. През летния сезон, мерките бяха повече от разхлабени. Решенията се взимаха на парче , ден за ден. Управляващите толкова бързо издаваха и отменяха заповеди за мерки срещу коронавируса, че просто не  смогваха с формулирането на опорните точки. Заповеди се обезсмисляха от последващо обяснение на премиера Борисов, както стана с тази за задължителното носене на маски. Или пък са в сила за по-малко от 48 часа. Както се получи с коридорите за пазаруване за хора над 65 години. В продължение на два дни малко над 1,5 милиона българи над 65 можеха да пазаруват в магазини и аптеки само от 8 до 10 часа сутринта. Но след порой от негативни реакции здравният министър проф. Костадин Ангелов промени съответната заповед, като осигури на хората над 65 разрешение да пазаруват когато си поискат. Ограничения бяха въведени за всички останали. Хората под 65 години нямат право да влизат в аптеките между 8 и 10 часа и от 13:30 до 16:30 часа.  В часовете от 13:30 до 16:30 им е забранено да пазаруват и в хранителни магазини. Недоумение буди най-вече мярката за аптеките, тъй като голяма част от тях запазиха ограничението за броя клиенти в помещенията си. А в обобщение излиза, че голямата част от потребителите, които при това са икономически активното население, имат много по-малко време за пазаруване, отколкото пенсионерите. Последствията: наплив и за аптеките, и за хранителните магазини в часовете извън коридорите за хора над 65.  Властта не можа   да организира стройна система от взаимосвързани правила и да осигури техния контрол.

Пропуснати бяха месеци, в които можеше да се подсили капацитетът на здравната система. Започнаха панически да се разкриват „ кревати“  в цялата страна за сметка на закриване на функциониращи отделения и клиники. Освен Ковид -19 инфекцията други заболявания в страната вече не съществуваха. Елиминиран беше човешкият фактор тъй като леглата не лекуват , а лекуват лекарите. Извън София и още два-три големи града положението в болниците е плачевно, а в ситуация на пандемия дори убийствено, в буквалния смисъл. Примерите са пред очите ни. В болница в Свищов кинезитерапевт лекува болни от Ковид-19, консултирайки се по телефона с инфекционист от Сливен. В Шумен пък предстои психиатри да лекуват пациентите с коронавирус, след като болничните легла в града се изчерпаха.

Напрежение създаде и решението в онкологичната болница в София да се отвори отделение за лечение на болни от Ковид-19. Паническото разкриване на легла навсякъде, без значение хора с каква квалификация ще обслужват пациентите, е поредно доказателство за недомислиците и организационните провали на управляващите.В пълна сила важеше казрмения принцип- всяка заповед е предпоследна. В националната телевизия, а и по останалите канали се изреждаха „ специалисти“ да ни съветват как да се предпазваме и как да се лекуваме. Промяната на решения в рамките на броени дни е запазена марка на управлението. Маските са задължителни навън – не, не са задължителни. Нощните заведения са затворени до 30 юни – няма такова нещо, отвориха преди това. Щом премиерът се намеси. Същото се случва и с бюджета. След като гръмко разтръбиха, че догодина детски добавки ще има за всички деца, сега дадоха на заден ход. Пак ще се получават според доходите на родителите. Иначе няма как да бъдат увеличени заплатите на полицаите. Нито пък ще има пари за добавките на медиците. И от БАН са недоволни от предвидения за 2021 бюджет. Ще удовлетворят ли и техните искания, като отрежат от парчето, предвидено за други?

Пандемията Covid-19 е безпрецедентна по своя обхват и въздействие в световен мащаб. Създавайки страхотни предизвикателства пред политиците и пред емпиричния анализ на нейните преки и косвени ефекти в рамките на взаимосвързаната глобална икономика. Ето защо решенията на правителството трябва да бъдат добре мотивирани, перспективни. Да вдъхват доверие в населението, което ще доведе до спазване на наложените ограничения. От тук и до ограничаване на разпространението на инфекцията.

  проф.Панайот Куртев – онколог