Камъни в бъбреците

д-р Станислава Илиева – нефролог: “Наличието на камъни в бъбреците обикновено е напълно безсимптомно”.

Започваме с възраст и камъни в бъбреците….

Камъни в бъбреците и пикочните пътища могат да се образуват във всяка една възраст, но се срещат най-често във възрастта между 20 и 50 години, като мъжете са по-засегнати.

До каква степен са изяснени причините и механизмите при образуване на бъбречните камъни

Урината представлява разтвор, при който електролити, микроелементи и различни вещества се намират в определени концентрации. Нормално е налице баланс между веществата, които потенциално могат да изкристализират /като калциеви йони, пикочна киселина, оксалати/ и другите съставки, които пречат на процеса на образуване на кристали /магнезиеви йони, цитрати и др./ По различни причини този баланс може да се наруши и да се отключи процес на кристализация. В началото се образуват микрокристали, които впоследствие нарастват до макрокристали. Последните се слепват помежду си, увеличават големината си  и така се образуват камъните. За да се отключи този процес винаги са налице предразполагащи фактори от страна на организма и околната среда: фамилност, прием на недостатъчно количество течности, сух и горещ климат, прекомерна консумация на твърда и варовита питейна вода, диетични фактори, заболявания, водещи до обездвижване, хормонални нарушения, неконтролируем прием на някои медикаменти и витамини / вит. Д, вит. С/, инфекции на пикочните пътища с определени бактериални щамове и др. Ето защо, диагностицирането на камъните в бъбреците и пикочните пътища трябва да бъде съпроводено от допълнителни изследвания, целящи установяване на метаболитни отклонения и придружаващи заболявания.

От какво най-често се оплакват пациентите?

Наличието на камъни в бъбреците обикновено е напълно безсимптомно. Когато, обаче, камъкът слезе от легенчето в пикочопровода /уретера/, се появява силна болка в съответната поясната област, която може да се излъчва към корема и слабините- това е т.нар. бъбречна колика. Тя се дължи на нарушението в дренажа на урината от попадналия в пикочопровода камък, което води до увеличено налягане в кухинната система на бъбрека и разтягане на бъбречната капсула. Болката може да бъде много силна и да доведе пациента до шок. Нерядко се съпровожда от гадене, повръщане, изпотяване, чести позиви за уриниране. Пациентите могат да забележат потъмняване или кръв в урината. Температурата се повишава при насложена инфекция. При придвижване на камъка към пикочния мехур и освобождаване на дренажа на урината, болковите оплаквания намаляват или изчезват. Когато камъкът „падне“ в пикочния мехур, обикновено лесно се елиминира с урината. Важно е пациентът да уринира в съд, за да може след отделяне, камъкът да бъде запазен и предоставен за химически анализ.

Появата на кръв в урината какъв признак може да бъде?

Кръвта в урината може да съпровожда бъбречната колика или да бъде безболков признак на камъни в пикочните пътища. Но както наличието на видима кръв в урината, така и установяването на еритроцити в уринния седимент може да се наблюдава и при много други заболявания и състояния, като тумори на пикочната система, вродени аномалии, инфекции, паренхимни бъбречни заболявания, нарушения в кръвосъсирването, както и прием на противосъсирващи лекарствени средства. При жени, понякога, кръвта в урината може да има и генитален произход. Ето защо, появата на този симптом трябва винаги да насочи пациента към специалист- нефролог или уролог.

Какъв режим трябва да спазват пациентите, които са имали проблеми с образуването на камъни в бъбреците?

Преди всичко трябва да пият достатъчно вода, да не допускат обезводняване. Ориентир за това може да бъде и вида на урината. При прием на достатъчно количество течности тя е по-светла и обемът и е около и над 2л/24 часа. Концентрираната урина е с по-наситен цвят и количеството е намалено. Препоръчва се също ограничен прием на готварска сол, захар, алкохол, както и храни с високо съдържание на мазнини и пурини, достатъчна физическа активност. Когато е известен съставът на бъбречните камъни могат да се дадат и по-точни съвети, относно хигиенно-диетичния режим.

Правилно и навреме ли се насочват пациентите от личните лекари за специализирана консултация?

Когато се появат симптоми, като бъбречна колика или прояви на уроинфекция, личните лекари обикновено насочват пациентите към специалист- нефролог или уролог. Проблемът е, че при голяма част от случаите бъбречните камъни са безсимптомни и се откриват случайно при ехографско изследване. Това поставя въпроса за необходимостта от ежегодни профилактични ехографски прегледи при всички хора.

От какво се определя изборът на лечение? Преди това обаче кажете какво е мнението ви за използването на рецепти от народната медицина?

Лечението включва овладяване на бъбречната криза, лечение на придружаваща инфекция и профилактика на образуването на нови камъни. То може да бъде с консервативни средства или посредством урологични интервенции, като извънтелесно разбиване на камъка, премахването му през уретера, както и оперативното му отстраняване от самия бъбрек. Това зависи преди всичко от размера на камъка, местоположението му в пикочния тракт, дали става въпрос за единични или множествени камъни. Решените за това се взема след консултация с уролог. Що се отнася до средствата от народната медицина, то никое от тях не би следвало да бъде прилагано без консултация със специалист!…

В кои случаи са възможни рецидиви?

Рецидиви са възможни при абсолютни всички случаи, при които веднъж се е образувал камък. Така че, лечението на бъбречните камъни не приключва с овладяване на кризата или отстраняването им от пикочните пътища. От основно значение е добрата хидратация, воденето на здравословен начин на живот, лечението на придружаващите заболявания или метаболитните отклонения, които благоприятстват появата им, прилагането на конкретен диетичен режим или медикаментозни средства, съобразно състава им. Важно е редовното проследяване от специалист.

Разговора води: Емил Рафаилов