Кератоконус – разговор с д-р Владимир Петков

34

д-р Владимир Петков: „Унаследяването на заболяването не е задължително…“

Какъв тип заболяване е кератоконус? И още кои са първите симптоми?

Кератоконусът e прогресиращо състояние, засягащо роговицата. Роговицата е най-предната прозрачна част на окото и най-съвършената тъкан в човешкото тяло. Благодарение на пречупващата й сила, в съчетание с тази на лещата, светлината се фокусира върху ретината. При кератоконус роговицата прогресивно се деформира и изтънява, като придобива неправилна конусоподобна форма.

Първите симптоми се появяват обикновено в младежка възраст /16-30 г./, като в началото периодично се променят изписаните очила или контактни лещи. Следва отслабване на зрението и невъзможност за коригирането му. Пациентите често съобщават за замъгляване, чувствителност към светлината, отблясъци, зачервяване на очите и главоболие.

Защо зрението силно намалява?

Основната причина за намаленото зрение е неправилната форма и кривина на роговицата.  Високият, неправилен астигматизъм и късогледството, които обикновено наблюдаваме при пациентите с напреднал кератоконус, трудно се коригират с очила, а с времето и носенето на контактни лещи става невъзможно и непоносимо.                       С прогресирането на болестта в роговицата се появяват мътнини, които пречат на светлината да достигне до ретината и водят до трайно влошаване на зрението.

Какво е обяснението, според вас, на факта, че неговата етиология не е напълно изяснена? Рисковите фактори?

 Прав сте, че етиологията на кератоконуса не е изцяло уточнена и може би причината за това е, че е многофакторно обусловено заболяване. Асоциира се с атопия, синдром на Даун, конгениталната амавроза на Лебер, съединително-тъканни заболявания и др. Унаследяването на заболяването не е задължително и предсказуемо, но доказано фамилната обремененост е рисков фактор за развитието на това състояние. Други рискови фактори са честото и грубо разтъркване на очите, сънната апнея, синдромът на халтавия клепач и др.

Кои са най-важните цели на лечението? Резултати?

Преди лечението най-важно е ранното поставяне на диагнозата, за да вземем навременни мерки. Целите ни са спиране на прогресията на заболяването и подсигуряване на функционално зрение и за щастие,  при по-големия процент от болните ни го постигаме.

В ранните етапи, за да се стопира изпъкването на роговицата, се извършва лечение чрез кръстосано свързване на колагеновите фибрили с рибофлавин и облъчване с ултравиолетова светлина (crosslinking). Тази процедура включва премахване на най-повърхностния слой на роговицата и последващо накапване на капки Рибофлавин. Окото се облъчва с ултравиолетова светлина в определена мощност и времетраене. В края на манипулацията се поставя мека контактна леща за 4-5 дни с цел туширане на неприятните усещания и болка от процедурата.

В ранните стадии на заболяването неправилния астигматизъм коригираме с очила или лещи (меки, твърди, хибридни или склерални). Когато това не е възможно и зрението е ниско, пристъпваме към хирургическо лечение. При пациенти с нетърпимост към контактната корекция и достатъчна дебелина на роговицата, метод на лечение са интракорнеалните рингове. Това е една повърхностна процедура, при която в стромата на роговицата се имплантират индивидуално изработени импланти, които оплоскостяват неправилната конична роговица.

В около 15-20% от случаите, при които кератоконусът е много напреднал, може да се стигне до трансплантация на роговица. В зависимост отново от стадия на заболяването се преценява  дали да се пристъпи към предна ламеларна кератопластика, при която се трансплантират само увредените предни слоеве на роговицата, като се запазва Десцеметовата мембрана и еднотела на реципиента или при много напредналите случаи се прибягва до перфоративна кератопластика, при която се трансплантира донорска роговица в цяла дебелина.

  Разговора води: Емил Рафаилов