Кератоконусът ( КК ) представлява дистрофия на роговицата ( предната прозрачна част на очната ябълка), която се характеризира с прогресивно неравномерно парацентрално изтъняване на стромата, в резултат на което кривината й се деформира под формата на конична ектазия ( издутина ). Ангажират се и двете очи, макар и не в еднаква степен. Може да се появи във всяка възраст, но рядко се диагностицира преди пубертета поради продължителното безсимптомно протичане. Засяга 0,5% от населението и се изявява до 30- 40-годишна възраст. Промените прогресират в рамките на 10 и повече години като причиняват влошаване на зрението отначало поради появата на неправилен астигматизъм, а по-късно и на мътнини.
Пациентите се оплакват от:
- Замъглено зрение или разкривяване на образите.
- Необходимост от честа смяна на очилата за корекция на късогледството и астигматизма.
- Повишена светлочувствителност към ярка светлина, наблюдаване на ореоли около светлинни източници, което причинява проблеми с нощното шофиране.
- Внезапно влошаване на зрението или замъгляване.
Диагностицира се посредством:
- Определяне на зрителната острота – визус.
- Кератометрия – измерване силата на пречупване на роговичните меридиани.
- Биомикроскопия – изследване на рогоговицата при съответно увеличение и подходящи оптични срезове.
- Корнеална топография – високоспециализирано изследване при което роговичната тъкан се представя посредством роговични карти. Служи за отдиференциране на преден от заден кератоконус, за контрол на прогресията както и за проследяване на ефекта от провежданата терапия.
Рискови фактори:
Фамилна обремененост – един на всеки 10 пациенти с КК има родител с КК.
Навик да разтъркват очите си – честата хронична механична травма води до преразтягане на изтънената и с неравен контур роговица.
Очни заболявания и аномалии – вернален кератоконюнктивит, синя склера, аниридия, ектопия на лещата, амавроза на Лебер, пигментен ретинит.
Състояния при които има предпоставка за слабост на съединителната тъкан – синдром на Мафран, Елерс-Данлос, синдром на Даун, пролапс на митралната клапа, остеогенезис имперфекта.
Пациенти с атопичен терен – сенна хрема, бронхиална астма, дерматити.
Усложнения:
Хидропс – внезапно остро влошаване на зрението, което води до оток на роговицата в съответната зона. Състоянието е обратимо в рамките на дни.
Цикатризация – оформяне на уплътнена мътнина или ръбец с неправилна форма и дебелина, което трайно влошава зрението.
Лечение:
1. Консервативно:
а) Очила с подходяща астигматична корекция в началните стадии.
б) Меки контактни лещи при по-ниските степени на астигматизъм.
в) Твърди контактни лещи в по-напредналите случаи.
2. Оперативно:
а) Крослинкинг ( CXL ) – третиране с рибовлавин ( вит. В2 ) и последващо облъчване с ултравиолетова светлина с цел биомеханично стабилизиране и изграждане на нови колагенови връзки между отделните слоеве на роговицата.
б) Керарингове – поставяне на специални полулунни пръстени от инертен материал интрастромално с цел доколкото е възможно да се оплоскости най-стръмната част от роговицата, което води до редукция на астигматизма.
в) Епикератопластика – трансплантация само на повърхностни слоеве на роговицата при непоносимост към контактните лещи и немного плътни и дълбоки роговични мътнини.
г) Кератопластика – само в около 10-15% от случаите със значителна цикатризация и трайна загуба на прозрачност се прибягва до перфоративна кератопластика. Рядко са описани случаи на отхвърляне на трансплантата.
Препоръки:
- Изграждане на здравословни навици в грижата за очната хигиена.
- Ранно насочване към специализирана офталмологична помощ при бърза прогресия на късогледството.
- Редовен контрол от офталмолог.
Автор: д-р Златка Ямболиева, офталмолог
