Клепачите

150

 

д-р Андрей Андреев
доц.Андрей Андреев

„Клепачната патология в по-голямата си част е хронична и изисква дълготрайни грижи и проследяване“.

  Каква е функцията на клепачите?

Клепачите осигуряват защитата и поддържането на нормалното състояние на очната повърхност. Това е от изключителна важност за безпроблемното протичане на зрителния процес.  Клепачите действат като  бариера срещу вредните фактори от околната среда. С всяко премигване клепачите разпределят равномерно сълзите върху очната повърхност, а с това подсигурят изхранването, защитните процеси и оптичните функции. Ето защо всички патологични състояния, водещи до възпаление, дисфункция и промяна във формата и положението на клепачите са потенциална заплаха за зрението. Причините, които биха могли да предизвикат промяна в позицията на клепачите, са разнообразни- възпалителни, травматични, неврологични, но най-често в нашата практика се сблъскваме с възрастово-обуслованите промени.

 До какво водят промените, свързани с възрастта?

Остаряването на клепачите настъпва в различна степен при отделните индивиди и води до естетични и функционални проблеми. Дегенеративните изменения могат да засягат всяка отделна структура на клепача. С времето кожата на клепачите става по-пигментирана и груба. Загубата на еластин и колаген в кожата, съчетано със запазена функция на орбикуларния мускул води до образуване на кожни гънки и бръчки. В горния клепач назалната мастна възглавничка често херниира и изпъква. Централната мастна възглавничка често пък хлътва назад, което води до застарен вид. В долния клепач често наблюдаваме протрузия на медиалната, централната и латералната възглавничка под формата на торбички под очите. Действието на гравитацията, отпускането на тъканите и разхлабването на клепачните лигаменти  са основните фактори в патогенезата на инволутивните или свързаните с възрастта птоза, ектропион и ентропион.

Какво представлява птозата на клепача?

Птозата на клепача е състояние, при което наблюдаваме различно по степен спадане на горния клепач. Основно я делим на вродена и придобита. Според етиологията си придобитата птозата се дели на миогенна, апоневротична, неврогенна, механична и травматична. Най-честа е  възрастовата или апоневротичната. Тя се причинява от дехисценция, дисинсерция или преразстягане на апоневрозата на мускула повдигач на горния клепач, ограничаващи възможността на леватора да упражнява своята функция. Поради умората на Мюлеровия мускул тя често се влошава в края на деня и може да бъде объркана с миастенична птоза. При по-тежките случаи пациентите заемат компенсаторно положение на главата, което често води до умора и дискомфорт. Съобщават и за намаление на зрението поради блокиране на зрителна ос от падналия клепач.

За съжаление, на този етап няма как да повлияем настъпващите в клепачите структурни промени при възрастовата птоза с капки или консервативно лечение. Важно е обаче преди да се пристъпи към оперативно лечение да бъдат извършени диагностични тестове, с които да се определи правилно етиологията на проблема, което е основата на избора на най-подходящата оперативна процедура.

Вече говорим за долния клепач. Какво следва при неговото обръщане навън?

При обръщане на клепача навън наблюдаваме състояние, наречено ектропион, и да, прав сте- най-често ектропионът ангажира долния, но е възможно да бъде засегнат и горният клепач. Според етиологията си, придобитият ектропион може да бъде инволутивен, цикатрициален, паралитичен и механичен. Ектропионът причинява прекомерно сълзене поради отдалечаване на слъзната пункта от слъзното езерце, което води до нарушен оток на сълзите към носната кухина. Това може да обостри заболявания на очната повърхност.

Лечението зависи от причината, степента и локализация на ектропиона.  Овлажняването с високовискозни изкуствени сълзи през деня, с поставяне на мехлем  и залепване на клепачите по време на сън, са обикновенно достатъчни при умерени случаи. Временна тарзорафия или инжектиране на Ботулинов токсин в леватора на горния клепач може да бъде необходимо при тежките случаи. Генерализиран ектропиум се лекува с хирургично възстановяване на хоризонталната отпуснатост на клепача по различни хирургични техники.

Важно е да споменем и обратния процес- ентропиумът, който засяга отново предимно долния клепач. Тук обръщането на клепача е навътре, а с това се обръщат и на миглите. Постоянният контакт на миглите към роговицата и конюнктивата при дългогодишен ентропиум може да предизвика възпаление, роговични епителни ерозии и при тежки случаи дори язва и перфорация на роговицата. Краткосрочното лечение включва протекция на роговицата чрез лубриканти, терапевтични контактни лещи, а трайното лечение се базира на хирургично възстановяване на позицията чрез различни типове блефаропластика.

доц.Андреев, кога при проблеми с клепачите задължително трябва да се търси специализирана консултация?

Клепачната патология в по-голямата си част е хронична и изисква дълготрайни грижи и проследяване. Тя влошава качеството на живот и не е удачно да се изчаква до последния момент, за да се потърси специализирана помощ и съвет. Алармиращи

симптоми, които налагат навременна консултация с очен лекар включват признаци на възпаление: зачервяване, оток, болка, нарушена функция. Замъгляването на зрението също е знак, че проблемът с клепачите вероятно усложнява състоянието на предна очна повърхност и изисква очен преглед в бърз порядък.  

Разговора води: Емил Рафаилов